Джейкъб погледна Кула.
„Не трябва ли да кажа поне на него? Той толкова напрегнато наблюдава първия призрак. Защо Хелън не съобщи нищо? И къде е Фейгин? Надявам се, че не е пропуснал тази сцена.“
Нещо над кораба проблясва. Кула се размърда.
Джейкъб вдигна поглед. Новодошлият го нямаше. Първият призрак бавно се отдалечаваше и изчезваше.
— Какво стана? — попита той. — Откъснах очи само за миг и…
— Не знам, Приятелю-Джейкъб! Аз наблюдавах дали поведението на шъщещвото ще издаде нещо за неговата природа, когато изведнъж ше появи втори. Първият го нападна ш взрив шветлина и го накара да ше махне. Пошле и той ши тръгна!
— Трябваше да ми кажете, че е дошъл втори — обади се Бубакуб. Той се бе изправил и механичният преводач отново висеше на шията му. — Няма зна-че-ние. Знам всичко, което ми трябва. Сега ще док-ладвам на чо-века Десилва.
Той се обърна и се отдалечи. Джейкъб скочи от креслото си и го последва.
Фейгин ги чакаше при Десилва и контролния пулт.
— Видя ли го? — шепнешком попита Джейкъб.
— Да, успях добре да го разгледам. Нямам търпение да чуя какво е научил нашият високоуважаем приятел.
С драматично махване с ръка, Бубакуб помоли всички за тишина.
— Той каза, че е стар. Вяр-вам му. Тяхната раса е мног-о стара.
Да, помисли си Джейкъб. Това е първото нещо, което би попитал Бубакуб.
— Сол-ар-ианите казват, че са убили шима. Ларок също го е убил. Ще започнат да убиват и чо-веци, ако завинаги не си тръг-нат.
— Какво? — извика Десилва. — За какво говориш? Как може да са виновни и Ларок, и призраците?!
— Съветвам те да за-пазиш спокойствие. — Макар и смекчен от преводача, в гласа на пила се долавяха заплашителни нотки. — Сол-ар-ианинът ми каза, че са накарали Ларок да го извърши. Дали са му гняв. Дали са му потребност да убива. Дали са му и истината.
Джейкъб обобщаваше забележките на Бубакуб пред д-р Мартин.
— … И свърши с думите, че имало само един начин призраците да са повлияли на Ларок от такова разстояние. И ако били приложили този метод, това обяснявало липсата на данни в Библиотеката. Районите, в които някой използва тази сила, били табу. Бубакуб иска да останем колкото да се убедим и после да се махнем оттук.
— Каква сила? — попита Мартин. Тя седеше с примитивната земна псикаска в скута си. Наблизо слушаше Кула, както обикновено захапал течнотръба между устните си.
— Не става въпрос за пи-нгрли. Понякога използването й било законно. Освен това нямала толкова голям обсег и той не успял да засече каквито и да е следи от нея. Не, мисля, че Бубакуб има намерение да използва оня камък.
— Летанската реликва ли?
— Да.
Парапсихоложката поклати глава. Тя погледна надолу и започна да върти едно от копчетата на каската си.
— Страшно е сложно. Абсолютно нищо не разбирам. Откакто сме на Меркурий, всичко се обърка. Никой не е такъв, какъвто изглежда.
— Какво искаш да кажеш?
Мартин се замисли за миг, после сви рамене.
— Никога не бъди сигурен в никого… Аз бях убедена, че глупавата враждебност на Питър към Джефри е едновременно искрена и безобидна. Сега научавам, че е била изкуствено предизвикана и смъртоносна. И предполагам, че е бил прав за соларианите. Само че идеята не е била негова, а тяхна.
— Смяташ ли, че те наистина са нашите отдавна изчезнали патрони?
— Кой знае? Ако е вярно, жалко, че не можем да се върнем и да поговорим с тях.
— Значи без резерви приемаш версията на Бубакуб?
— Да, разбира се! Той е единственият, който успя да установи контакт, и освен това го познавам. Бубакуб никога не би ни заблудил. Истината е работата на живота му!
Ала Джейкъб вече знаеше кого е имала предвид, съветвайки го „никога да не е сигурен в никого“. Д-р Мартин беше ужасена.
— Сигурна ли си, че само Бубакуб е установил някаква връзка?
Очите й се разшириха. Тя се извърна.
— Изглежда, че само той притежава такава способност.
— Тогава защо ти остана в залата с каска, когато Бубакуб ни повика, за да ни разкаже какво е научил?
— Кой ти е дал право да ме подлагаш на кръстосан разпит? — разпалено попита тя. — Не е твоя работа, но останах, за да опитам още веднъж. Завиждах му за успеха и исках да направя още един опит. Провалих се, разбира се.
Джейкъб не беше убеден. Нямаше причини за раздразнението на Мартин и тя очевидно знаеше повече, отколкото казваше.
— Доктор Мартин, какво знаеш за лекарството на име уорфарин?
— И ти ли?! — почервеня психоложката. — Казах на главния лекар, че никога не съм чувала за него и определено не знам как е попаднало сред лекарствата на Дуейн Кеплър. Разбира се, ако изобщо е било там!