Обърнах се объркан.
— Можем ли да се надяваме на нещо, господин докторе? — запита ме младата графиня.
— Вчерашната криза е към края си, графиньо! — отвърнах уклончиво. — Въпросът е да предвидим и евентуално да предотвратим следващата атака!
— Нима е възможно, докторе?
Прокашлях се, за да спечеля време. Щях да й отвърна с някой плиткоумен научен брътвеж, не смеейки да се произнеса положително. За момент останах загледан в грациозното създание пред мен, после се сепнах в търсене на точните думи, когато разнеслият се звън от камбанарията на замъка долетя до нас и отекна, а аз изпитах чувството, че заедно с нощта запулсира в ушите ми.
— Може би идват чужденци! — оповести Шпервер с напрегнато изражение. Присви очи, пристъпи към прозореца, спря до него и дълго време остана взрян в мрака отвън.
— Идете да проверите кой е! — нареди Одил. По лицето й пробяга сянка, веждите й се свъсиха и когато млъкна, тишината ни затисна така внезапно, че сякаш я чух.
— Господи! — продължи графинята, като че отгатнала мислите ми. — Как да откажеш гостоприемство в такива условия? Направо е невъзможно!
След което отново се умълча и се втренчи в стената.
Почти веднага след това се отвори вратата. В пролуката се появи русолява глава със зачервено лице и един глас в тъмното почти шепнешком съобщи:
— Пристигнал е барон дьо Цимер-Блудерик със своя интендант. Моли да го приемем в замъка, тъй като се е заблудил в планината.
— Добре, Гретхен! — отвърна спокойно и с благост младата графиня. — Идете и предупредете иконома да посрещне барон дьо Цимер. Нека му съобщи, че граф Нидек е болен и това е единствената причина, която го възпрепятства лично да му поднесе дължимите почитания и го приветства с добре дошъл, като му предложи гостоприемството си. Събудете прислугата, да се окаже топъл прием на барона и всичко да бъде наред, както подобава.
Трудно може да се изрази неизразимото, да се опише неописуемото. Как да предам лекотата и благородството, с които младата графиня се разпореди? И ако, както изглежда, добрите обноски се предават наследствено у някои фамилии, то е защото изпълнението на благородните пориви и възвишените добродетели издига още повече величието на душата.
Съзерцавайки грацията, топлотата на погледа, изтънчеността на Одил дьо Нидек, профилът й с изяществото и чистотата на линиите, които можеха да се срещнат само в аристократичните среди, подобни мисли напираха в съзнанието ми и аз напразно се мъчех да сравня младата графиня с някое бледо нейно подобие от моите спомени.
— Вървете, Гретхен! — повтори графинята. — Побързайте!
— Да, госпожо, отивам!
Прислужницата се отдалечи и аз още няколко мига останах в плен на омаята.
После Одил се обърна към мен:
— Виждате ли, докторе… — каза ми с меланхолна усмивка. — Човек не бива да се поддава на болката, колкото и голяма да е тя. Нима не смятате, че трябва постоянно да се разкъсваме между страданието и щастието, между личностното и обвързаността със заобикалящия ни свят?
— Така е, госпожо! — отговорих, като зачупих ръце. — Дори и най-възвишените души са подвластни на злочестини: заблудилият се странник по пътя, злочестият, беднякът без къшейче хляб — всеки има право да търси своето щастие, защото както небесните светила, така по тяхно и свое подобие Бог ни е сътворил и нас, хората, а щастието е едно за всички ни!
Одил склопи дългите си ресници, а Шпервер леко стисна ръката ми.
След миг младата графиня продължи:
— Ах, господине, ако можете някак да спасите баща ми!…
— Преди малко имах честта да ви кажа, госпожо, кризата вече е преминала. Трябва да направим така, че да й попречим да се повтори!
— Надявате ли се на това?
— С Божията помощ несъмнено ще стане, графиньо! Не е невъзможно! Ще размишлявам сериозно какво може да се направи!
Дълбоко развълнувана, Одил ни изпроводи до вратата на стаята. С Шпервер минахме през преддверието, където няколко слуги бдяха, чакайки нареждания от своята господарка. Тъкмо излязохме в коридора, когато Гедеон, който вървеше пред мен, неочаквано се обърна и като постави ръце върху раменете ми, запита, гледайки ме в очите:
— Хайде сега, мили мой Фриц, синко, кажи ми като мъж на мъж, знаеш, че можеш да разчиташ на дискретността ми — кажи напълно отговорно какво мислиш за болестта на графа?