— Знам! Но трябва да съм там!
— Ще ви е нужен водач! Можете да вземете мен, ако пожелаете, или Зебалт Крафт. Той също познава планината като петте си пръста!
— Благодаря за предложенията! Безкрайно съм ви признателен, но не мога да ги приема, господине. Ще се задоволя само с вашите подробни сведения, напътствия и указания.
Шпервер смирено се поклони, после приближи до един прозорец и го разтвори широко. Буен порив на вятъра навя вътре снежна вихрушка, която прелетя през стаята и плъзна чак в коридора. От завихрилото се течение вратата шумно се хлопна.
Аз продължавах да стоя прав на мястото си, облегнал ръце на облегалката на фотьойла. И без това ситният Каспар се бе смалил още повече, свит в най-отдалечения ъгъл. Баронът и неговият ординарец на свой ред доближиха прозореца.
— Господа! — извика Шпервер високо, за да надвие воя на вятъра. След което протегна ръка. — Господа, това, което виждате разстлало се пред очите ви, е, така да се каже, картата на областта. При по-хубаво време щях да ви поканя да се качим в сигналната кула — оттам цял Шварцвалд се е ширнал като на длан. Но сега… Ще се задоволим да наблюдаваме Алтенберг и оттук. Още по-нататък зад този побелял връх е Валдхорн, където в момента ураганът беснее… Стигнали до Алтенберг и ако снегът ви позволи, от върха на онази скала досущ като богато накичена епископска корона, която кой знае защо наричат Нащърбената канара или Нащърбената канара, ще съзрете други три планински гребена — Бехренкопф, Гейерщайн и Трифелс. Тъкмо към последния най-вдясно ще трябва да се насочите. Буен поток разсича равнината, но в това време силно ще се учудя ако не е замръзнал и покрит с лед. За всеки случай, ако е невъзможно да продължите по-натам, вляво и нагоре по брега ще намерите една пещера — Бездънната яма. Носят се слухове, че водела право в Ада. Но не се безпокойте — тя ще ви предложи подслон и в нея ще можете да прекарате нощта, а утре, когато по всяка вероятност вятърът ще е утихнал, няма как да не забележите Валдхорн.
— Благодаря ви безкрайно, господине!
— Ако пък извадите късмет и срещнете някой въглищар, помолете го да ви покаже къде има по-пряк брод за прекосяване. Макар че е силно съмнително в такова време и толкова нависоко в планината някой да се е осмелил да излезе. Май и вълците са се свили в бърлогите си… Каквото и да е, оттук ще ви е много трудно да се придвижите дотам. Внимавайте и заобиколете още в подножието Бехренкопф, защото по отвъдния му склон спускането е невъзможно: скатовете там са стръмни и хлъзгави даже при хубаво време, да не говорим пък сега… На всичкото отгоре местността е осеяна със скали и зейнали пропасти!
Докато Шпервер даваше тези надлежни обяснения, аз мълчаливо го наблюдавах и слушах с внимание ясния му отсечен глас, възхищавах се на вещината, с която той наблягаше на всяка една подробност. Баронът също го слушаше с огромно внимание, дори може би прекалено, необичайно напрегнат. Впрочем, този човек ми се струваше непреклонен — никакво препятствие нямаше да го разколебае. Ординарецът му изглеждаше също толкова решителен, колкото и господарят.
В момента, в който се отдръпнаха от прозореца, блесна светкавица, освети пространството — един от онези мигове, в които вихрите на бурята загребват снега и го разстилат като копринен воал. За частица от секундата, докато светлината бе раздрала драпериите на мрака, успяхме да зърнем трите самотни заснежени зъбера зад Алтенберг. Подробните описания, които Шпервер преди малко беше направил, сега се очертаха наяве, станаха видими. После пространството отново потъмня, наля се с мастило, местността се забули.
— Идеално! — възкликна зарадван баронът. — Видях целта! И благодарение на вашите обяснения, надявам се да я достигна!
За сетен път Шпервер се поклони, сега обаче без да отговори. Баронът и ординарецът му ни поздравиха и се сбогуваха, след което излязоха.
Гедеон затвори прозореца, обърна се към Тоби и мен. Изглеждаше силно притеснен.
— Човек трябва да е обладан от дявола, за да се осмели да излезе навън в такъв час! Казах им, че дори и вълците си стоят сврени във вълчите си леговища! Само че на нашите приятели май наистина им се налага да потеглят в такова време! Ох-ох-ох!
И той се завайка. После примиренчески сви рамене:
— Да пием, другари! За тяхно и най-вече за наше здраве, Фриц! Тоби, да пием и за твое здраве!
Приближих се до прозореца. Долу в парадния двор барон дьо Цимер Блудерик и ординарецът му яхваха конете. Въпреки носещите се из въздуха снежни парцали, отляво, в кулата с високи прозорци успях да забележа как една завеска се дръпна и младата графиня Одил дьо Нидек, съвсем пребледняла, отправи продължителен поглед към младия барон.