Аз мълчах… Разказът на Мари Лагут ми се струваше невероятен. А после се стреснах от собствените си думи:
— Сигурна ли сте… действително ли сте сигурна, че сте видели всичкото това, госпожо?
— Дали съм сигурна, господин докторе?… Нали не ме смятате за…
— Питам ви, защото това, което току-що ми разказахте е направо… невероятно!
— Да! Знам много добре и си давам ясна сметка за онова, което току-що ви разправих, господине! И пак ви казвам — това е самата истина! В първия момент и аз като вас останах поразена. После, когато съгледах графа отново заспал сладко в постелята, положил ръце на гърдите си, сякаш нищо не е било, тогава си рекох: „Мари-Ан, ти навярно си сънувала лош сън! Не е възможно да си видяла кошмарната сцена!“ Тогава се приближих до прозореца. Погледнах надолу. Отвън факелът догаряше в нощта. Беше паднал сред храсталаците, малко вляво от третия портал на замъка… Така че по никакъв начин не бих могла да отрека случилото се… За съжаление, докторе, не беше лош сън!
Няколко мига Мари Лагут ме наблюдава мълчаливо.
— Предполагам се досещате, господине, че от този момент сън не ме лови! Постоянно съм така да се каже нащрек. Всеки миг ми се струва, че нещо ще проскърца, че ще чуя нечии спотаени стъпки я зад гърба си, я зад фотьойла и че от някой тъмен ъгъл ще изскочи дрънкащо с веригите си привидение. И това, пак ви казвам, не е точно страх, но какво искате от жена като мен? Обезпокоена съм и силно притеснена. Тази сутрин още в ранни зори изтичах да събудя Тоби Офенлох и веднага го изпроводих при графа. Минавайки по коридора край господарските покои, забелязах, че липсва една от факлите, първата вдясно. Поставката бе празна. Излязох навън през третия портал и намерих захвърлената главня, оплетена в храсталаците край пътеката, водеща към Шварцвалд. Ето, вижте сам доказателството.
И тя измъкна изпод престилката си овъгления остатък от борината, който положи внимателно върху масата.
Това ме довърши.
Наистина не можех да проумея. Как бе възможно този мъж, който вчера бях оставил толкова слаб, толкова изтощен… как бе възможно той да се надигне от леглото, да се придвижи и сам, без ничия помощ, да отвори тежкия висок прозорец? И какво можеха да означават тези светлинни сигнали посред нощта?
Разтворил невиждащи очи, струваше ми се, че и аз лично присъствам на странната, невероятна сцена, а мисълта ми несъзнателно се плъзна към… Черната Чума. Тръснах глава. Мари Лагут се бе изправила и се приготвяше да си ходи.
— Госпожо — предупредих я, макар да знаех, че бе излишно. — Много добре сторихте, че споделихте с мен преживяното от вас тази нощ… Благодаря ви. Нали… нали не сте споменавали на никого за среднощното ви приключение?
— На никого, господин докторе! Такива неща се споделят единствено със свещеник и лекар!
— Така е, госпожо. За сетен път се убеждавам, че вие сте достойна и храбра жена!
Разменихме последните си думи на прага на кулата. В този момент сред стелещата се мъглица Шпервер се появи в дъното на площадката между двата бастиона, следван от своя приятел Зебалт.
— Хей, Фриц! — развика се той от другия край още щом ме забеляза. — Чакай малко… Такива ще ти разправям, че чак косите ти ще настръхнат!
„Ето ти ново двайсет! Пак се започна! — рекох си. — Явно дяволът здравата ни се бърка в работите!“
Мари Лагут предвидливо беше изчезнала. Кучкарят и приятелят му тичешком прекосиха площадката, след което се шмугнаха при мен във Вълчата кула.
VIII
Зачервеното лице на Шпервер изразяваше силна възбуда и раздразнение, докато в погледа на Зебалт се четеше горчивина и неописуема мъка. Този честен и достопочтен псар, който в навечерието на идването ми в замъка Нидек ме бе поразил с меланхоличния си вид, бе слаб, изпит и сух като вейка. Носеше ловен костюм, стегнат в талията с дебел колан, на който висеше нож с рогова дръжка. Обут бе във високи до над коленете кожени гамаши. Ловния рог беше преметнал през дясното си рамо, а под ръка носеше огромния мундщук. Мека широкопола шапка с перо от чапла в гайтана и рижа козя брадичка довършваха благородния профил на ловеца.
— Да, Фриц… — продължи Шпервер като ехо… — Такива ще ти разправям, че…
Той се отпусна тежко върху един стол. С отчаян вид стисна глава в ръцете си и се завайка, докато Зебалт спокойно смъкна ловния рог, след което го положи внимателно върху масата.
— Е, Зебалт — възкликна Гедеон. — Разказвай!
И без да изчака, се обърна към мен:
— Черната Чума пак броди край замъка, Фриц!…