Едва ли можех да убедя Кнапвурст в противното, едва ли щеше да ми повярва, ако му разкажех какво бях преживял през същата нощ. Нямаше смисъл да се мъча. Явно всичките ми опити и предположения щяха да се срутят като картонени кули. Отпуснах чело в дланите си и потънах в размишления.
Усетих, че Кнапвурст ме наблюдава. Пет, десет минути. Сетне гърбушкото си помисли, че съм задрямал и отново се задълбочи в четене на историческите съчинения.
Сивкави и плахи, първите предизгревни лъчи се запромъкваха в стаичката. Лампата избледня. Шепот, откъслечни разговори и глухи шумове се разнесоха от замъка.
После отвън, край прозореца, изненадващо изскърцаха нечии стъпки. Вратата рязко се отвори и сред вихрушка сняг Гедеон изникна на прага.
XI
По пребледнялото лице на Шпервер и от блясъка в очите му разбрах, че в замъка се бяха случили нови неща. Въпреки това Гедеон ми изглеждаше спокоен и никак не се учуди, че ме намира при Кнапвурст.
— Фриц — рече ми сухо, без никакви предисловия, — идвам за теб!
Станах, без да отговарям, и го последвах.
Едва-що прекрачили прага на къщичката, Шпервер ме хвана за ръката и ме задърпа към замъка, сякаш се боеше да не избягам.
— Фриц, госпожица Одил иска на всяка цена да те види!
— Госпожица Одил? — не сдържах изненадата си. — Нима се е разболяла?
— Не… Възстанови се напълно след припадъка снощи. Не е това… Но правичката да ти кажа, в замъка стават странни събития! Представи си само… Тази сутрин към един, един и половина, когато усетих, че графът е готов да предаде Богу дух, реших да отидя и да събудя графинята, да я предупредя. Преди обаче да позвъня в нейната стая, размислих, а и сърцето ми се сви. „Защо да я тревожа за неща, които така или иначе още не са сигурни и не са станали?“ — запитах се. В края на краищата, ако най-лошото се случеше, тя щеше да научи рано или късно. Нямаше смисъл предварително да я натъжавам. Затова реших да не я будя посред нощите. Все още беше толкова слаба и изтощена подир преживяното! А и вестта за кончината на графа можеше отведнъж да я сломи, да я прекърши! Около десетина минути стоях пред вратата и размишлявах. След което реших да поема върху себе си цялата отговорност. Върнах се обратно в стаята на графа и какво да видя… Вътре нямаше никого! Графът беше изчезнал! Не можеше да е вярно! Как да го проумея? Човек в предсмъртна агония, а изведнъж никакъв го няма там, където само преди малко си го оставил! Хукнах навън по коридора като обезумял. Естествено, никого не открих! Потърсих го в галерията — и там никого! Тогава наистина изгубих ума и дума. Не знаех какво да предприема. Краката ми сами ме отведоха отново пред покоите на младата графиня. Този път не се поколебах и позвъних. Графинята излезе след малко и още щом ме видя, пребледня и извика: „Нима баща ми е вече мъртъв?“, „Не, графиньо!“ — отвърнах. „Значи е изчезнал?“ Изненадах се, но кимнах утвърдително. „Да, госпожо… Бях излязъл за миг… а когато се върнах, него го нямаше в стаята…“, „Къде е доктор Фриц?“, „Във Вълчата кула!“, „Във Вълчата кула ли?“ Усетих я как настръхна. Веднага влезе обратно в стаята, облече се, грабна една лампа и без никакви обяснения полетя по коридора. Останах да я изчакам. Четвърт час по-късно тя се върна. Краката й бяха покрити със сняг, лицето й бе восъчнобледо, сякаш ей сега щеше пак да припадне. Уплаших се за нея. Графинята влезе в стаята, остави лампата на масата, сетне се обърна към мен. „Вие ли настанихте доктор Фриц във Вълчата кула?“ — запита ме. „Да, госпожо!“, „Значи никога няма да разберете какво зло сте му причинили!“. Поисках да отговоря, да се защитя. „Достатъчно!“ — властно ме прекъсна тя. — „Не желая да чувам повече никакви приказки!… Идете да заключите всички врати, а после си лягайте! Аз ще бодърствам до сутринта! А когато пропеят първи петли, ще отидете при Кнапвурст да приберете доктор Фриц и веднага ще го доведете при мен! И никакъв шум! Нищо не сте видели, нищо не сте чули, нищо не знаете!“ Това е всичко, Фриц. Не смяташ ли, че е странно?