Затова навремени на девойката се струваше, че някаква зла орис, някаква могъща и нечиста сила го е тласнала към всички тези насилия, които извърши, и тогава я обземаше наистина неизмерима жал за този нещастник и неугасналата любов отново пламваше в сърцето, подклаждана от пресния спомен за неговата рицарска фигура, думи, заклинания, любов.
В това време сто протеста отидоха срещу него в замъка, сто процеса го заплашваха, а пан староста Хлебович изпрати хора да хванат престъпника.
Законът трябваше да го накаже.
Но от присъдите до тяхното изпълнение беше още много далече, тъй като безредието се засилваше все повече в Жечпосполита. Страхотна война се бе надвесила над страната и се приближаваше с кървави крачки към Жмудж. Могъщият Радживил от Бирже, който едничък би могъл да подкрепи закона с въоръжените си сили, беше твърде много зает с обществените дела, а още повече потънал в големи замисли относно своя род, който искаше да издигне над всички други в страната, дори за сметка на обществения интерес. А другите магнати също мислеха повече за себе си, отколкото за Жечпосполита. Защото от времето на казашката война се бяха вече пропукали всички спойки в могъщата сграда на тая Жечпосполита.
Страна многолюдна, богата, пълна с храбри рицари, ставаше плячка на чужденците, а заедно с това своеволието и безчинствата все повече надигаха глава и можеха да погазват закона, стига да чувстват сили зад себе си.
Потисканите можеха да намерят най-добра и почти единствена защита срещу потисниците в собствените си саби; затова и цяла Лауда, като протестираше срещу Кмичиц в замъците, дълго още стоеше на кон, готова да отблъсне силата със сила.
Но изтече месец, а за Кмичиц не се чуваше нищо. Хората започнаха да дишат по-леко. По-заможната шляхта прибра обратно въоръжените си хора, които бе изпратила да пазят Водокти. Дребните шляхтичи копнееха за работа и почивка в собствените си селища, та също започнаха да се разотиват. А когато с течение на времето военният дух се уталожваше, у тази бедна шляхта все повече растеше желанието да преследва избягалия посредством закона и да предявява претенциите си пред съдилищата. Защото, макар присъдите да не можеха да достигнат самия Кмичиц, останало беше Любич, голямо и прекрасно имение, готово обезщетение за нанесените щети. При това желанието да водят процеси бе поддържано усърдно всред лауданската шляхта от панна Александра. На два пъти лауданските старейшини се събираха при нея на съвещание, а тя не само че участваше в тези съвещания, но ги ръководеше и удивляваше всички със своя съвсем не женски ум и толкова сполучливи мнения, та не един правник би могъл да й завиди. Тогава лауданските старейшини искаха да вземат Любич с оръжие и да го дадат на Бутримите, но девойката възразяваше решително.
— Не отвръщайте на насилието с насилие — казваше тя, — защото и вашата кауза няма да спечели от това; нека бъде на ваша страна пълна невинност. Той е човек богат и с връзки и в съдилищата ще намери поддръжници, а ако дадете най-малък повод, може да си навлечете нова беда. Нека вашето право бъде толкова ясно, че всеки съд, дори съставен от негови братя, да не може да реши другояче освен във ваша полза. Кажете на Бутримите да не вземат нито покъщнини, нито добитък и да оставят Любич на мира. Каквото им е необходимо, ще им го дам от Митруни, където има повече всякакви блага, отколкото е имало когато и да било във Волмонтовичи. Ако пан Кмичиц отново се покаже тук, и него да оставят на мира, докато няма присъда, и да не посягат на живота му. Помнете, че само докато той е жив, ще имате срещу кого да предявявате вашите претенции.