Тогава цирозата му беше напреднала вече. Черният му дроб си отиваше, както и зрението му.
— Няма слепи моряци — каза ми той.
А мама се криеше зад защитните стени на отрицанието.
— Той се подобрява — казваше тя, когато той плаваше сам.
Помня някои неща от онзи последен ден. Начинът, по който изглеждаше кожата му — на петна и нездрава. Като на восъчна кукла. Лекарите му бяха казали, че ако пие отново, ще умре, но някаква част от него трябва да е подозирала по-вероятната истина: че вече е умрял. И нищо не може да спре това. Цирозата беше стигнала твърде далече.
И така, той излезе една сутрин, за да иде в офиса.
По-късно чух фрагменти от останалото. Малки капчици информация, пръснати през следващите години.
Мисля, че тя може би щеше да е добре, ако не го беше открила. Мисля, че всичко можеше да бъде различно. Просто лош късмет.
Той оставил куфарчето си у дома и когато не се върнал за него, тя решила да отиде до офиса, за да му го занесе. Или пък я е водило някакво странно предчувствие. Така и не научих подробностите. Просто парченца оттук-оттам. И една дума — пистолет, — повтаряна отново и отново.
Тя зърнала колата му, докато карала надолу по Уестърн авеню. Можела е да отмине, в деветдесет и девет процента от случаите щеше да го направи. Нямало е причина да се озърта в тази посока, освен за да види водата. Но заровете са се завъртели именно на онзи стотен път и вместо да отмине, тя е погледнала към водата и е видяла колата му, паркирана близо до пясъка. Паркинг с изглед към океана.
Фериботът се приближи до пристана, витлата се въртяха. Аз се събудих.
— Хайде — каза Мърси. Седеше с изправен гръб и търкаше очите си. — Трябва да вървим.
Другите пътници вече бяха станали. Последвахме ги навън и после по рампата. Тръгнахме по тротоара в дъжда. Аз вдигнах лице към небето.
Валяло е, когато мама спряла до колата му на пясъчния паркинг.
Онзи ден е било студено, влажен октомври, и сигурно мама е вдигнала яката на сакото си, когато е слязла от колата. Вероятно е извърнала лице към дъжда. Виждам я как заобикаля задницата на червения му шевролет „Кавалиер“. Сигурно е формулирала онова, което е щяла да каже. Щяла е да го подкачи, че е забраванко, или да го попита защо е паркирал до пясъка.
Виждам как посяга към вратата му, пръстите й се свиват леко в очакване на дръжката. И после не виждам нищо.
След няколко минути шофьорът на преминаваща кола спрял да помогне. Възрастен докер, който измъкнал мама от средата на улицата, където тя стояла и пищяла. Опитвала да спре и други коли, но те само я заобикаляли, не искали да се замесват.
Полицията го открила на предната седалка, пистолетът лежал в скута му. На бележката пишело само: „Това беше вълната с моето име“.
Докато вървяхме към града, видях, че повечето офиси и магазини вече са затворени. Още един туристически квартал до брега.
По-надолу по улицата забелязах хотел, но когато го посочих, Мърси каза:
— Не в този.
— Защо?
— Защото е първият по пътя ни.
След малко видях табелата на друг хотел да свети в червено в дъжда. СВОБОДНИ СТАИ. КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.
Платихме в брой.
— Машината за лед е в дъното на коридора.
Стаята изглеждаше чиста и без ненужни труфила. Одеялата бяха с шарки на цветя. Включих отоплението докрай. Големите легла бяха меки.
Заспах като мъртвец.
Когато се събудих на сутринта, Мърси беше станала вече и седеше до малката кръгла масичка в ъгъла. Беше ми взела кафе и поничка.
— Континентална закуска — каза тя. — Притесних се, че ще я изпуснеш.
Забелязах малка найлонова торбичка на леглото.
— Паста за зъби и четка — каза Мърси. — И самобръсначка. Продават ги в магазинчето малко по-нагоре.
Тя включи телевизора, даваха новини — монотонен брътвеж за международната политика. Двете Кореи. Борсовият пазар. Наближаващите избори.
Седнах в леглото и дрехите залепнаха за тялото ми. Всичко ме болеше. Ризата ми още беше корава и изкривена във формата, в която бях спал. Кожата ми беше възпалена. Исках да се изкъпя и да се избръсна.
— Трябват ни нови дрехи — казах на Мърси.
Тя кимна.
— Нагоре по улицата видях магазин. Има и фирма за коли под наем. Колкото по-скоро се махнем оттук, толкова по-добре.
— Ще наемем кола?
— Освен ако не знаеш как да откраднеш.
Изправих се и прекосих стаята, за да взема кафето. Беше горещо и вкусно. Изпих го наведнъж, но не можах да се накарам да изям поничката.