По едно време, след като изля цялото си красноречие по повод безбройните фини нюанси в букета на правилно газираното „Ауслезе“ от деветдесета, Брайтън сякаш се сепна и се наведе някак поверително напред.
— Но стига за виното — рече той. — Искам отново да ви благодаря, че се съгласихте на тази среща въпреки краткото предизвестие.
— За нас е удоволствие — отвърнах. — Радваме се, че имаме възможност да видим малко от града.
— Понякога тълпите са изтощителни. Знам, че сте имали дълъг ден и времето ви е ценно, но просто трябваше да се срещна с екипа, отговорен за експеримента, от който така се заинтересувах.
— Значи сте чели статията? — попита Машината.
— О, да. С огромен интерес.
— Често ли четете научни списания?
Тук имаше нещо странно — човек, който си пада по вина и поръчкови костюми, да чете „Списание за квантова механика“ през свободното си време…
— Трябва да призная, че не редовно — каза той. — Аз съм просто дилетант. Заинтересуван аматьор. Все пак имаме хора в бранша и те ни съобщават, когато се появи нещо особено интересно.
— А вашата работа е особено интересна — добави Боаз, продумвайки за първи път.
Гласът му дереше като чакъл в сравнение с гладкия като масло глас на Брайтън. Имаше нещо странно в изражението му, когато ме погледна. Нещо, което не можах да определя.
Брайтън продължи:
— Винаги съм смятал квантовата механика за доста неподатлива теория. Дори в онези крайни случаи, когато всяка нормална, разумна теория би имала благоприличието да се провали, квантовата механика упорито се придържа към теоретичните постановки. Тя е една предсказваща машина.
— Като никоя друга — казах аз.
В този момент сервитьорката донесе бутилката вино и усмихната, си записа останалите поръчки. Брайтън поиска патица; Боаз — сотирано пиле, а ние с Машината се оказахме фенове на пържолите. Аз поръчах моята със салата за гарнитура.
Когато сервитьорката се отдалечи, разговорът се отклони от квантовата механика и пое отново оттам, докъдето Брайтън го беше докарал, мина през вината и продължи към изкуството. Брайтън говори за годините си във Франция и Германия и за посещенията си в Берлин.
— В Золинген има музей, Дойчес Клингенмузеум, който е посветен на „перспективата на острието“. Много ми хареса този израз, докато разглеждах брошурата им, сякаш едно парче стомана може да има собствен възглед за света. Но кой би могъл да оспори това? Кураторите на музея твърдят, че може да се разбере много за едно общество по вида остриета, които то създава. Декорирани ножове за масло, груби байонети, мечове от черно желязо. Там има един меч, Рихтшверт, който се е използвал за обезглавяване. — Брайтън си наля чаша вино. — Ето това е острие със собствена гледна точка.
Салатите пристигнаха и Брайтън се пресегна към масата, за да напълни чашите с вино.
— Наздравица — предложи той.
Машината ме погледна угрижено, аз взех чашата си и я вдигнах към останалите.
— За откритието — каза Брайтън.
— За откритието.
Чукнахме се. Приближих чашата до лицето си. С периферното си зрение виждах, че Машината ме гледа. Поех дълбоко дъх и вдишах плодовия аромат. Усетих как пулсът ми ускорява, бях изправен пред избор. Оставих виното на масата, без да отпия.
Брайтън ме погледна над чашата си, усмихна се и удължи наздравицата, като вдигна чашата си по-високо:
— И нека всеки ден учим нещо ново — и отпи.
Основните ястия се появиха, димящи на кръгли подноси.
Бяхме ги преполовили, когато брътвежите на Брайтън отново набраха скорост и той заговори между хапките:
— Е, разкажете ми за експеримента, който ни събра.
Най-после стигна до причината за срещата ни.
— Експериментът имаше за цел да установи квантовия колапс на вълновата функция — започна Машината.
Оставих го да говори, а аз си дъвчех пържолата. Той описа експеримента в най-големи подробности. Включително жабите и кученцето.
— Невероятно — произнесе се Брайтън, когато Машината спомена шимпанзетата. Бутна встрани празната си чиния и добави: — Значи е точно както пише в статията. Не сте пропуснали нищо?
— Статията включва повечето подробности.
— А след това се появявате… — рече Брайтън, като се обърна към мен — от невключените в нея подробности.
— Например?
— Защо изобщо проведохте този експеримент?
— А защо се провеждат експерименти? За да видиш какво ще стане.
— Но какво се надявахте да постигнете?
Взирах се в остатъка от салатата си и опитвах да отгатна какво е зеленото, щом не е маруля. Малък крутон беше увенчан с топчица от нещо, което приличаше на хайвер. Хрумна ми, че вероятно поглъщам витамини, с които тялото ми не е свикнало. Със сигурност салата за петдесет долара не съдържаше същите хранителни вещества, които се намираха в поевтините й събратя. Не би трябвало, при тази цена.