— Защо не сега?
— Защото вероятно греша и нищо няма да излезе.
— Джереми знае ли, че заминаваш?
— Изпратих му имейл. Ще разбере, като го прочете.
— Ти работиш твърде усилено. Не помниш ли, че ми го каза?
— Помня — отвърна той.
— Хората забравят, че някой ден ще умрат.
Усмихна се. Първата усмивка, която виждах на лицето му отпреди експеримента на Робинс насам. За миг видях онзи Сатвик, който ме посрещна през първата ми седмица в лабораторията.
— Това е различно — каза той.
— Защо?
— Това е нещо, което трябва да направя.
Кимнах, приех отговора, макар че не ми харесваше. Кой знае защо се сетих за историята с принцовете.
В птицата.
Отново бях поразен от промяната в него. Експериментът беше виновен за това. Аз бях виновен за това. Огледах стаята и видях, че част от електрониката липсва. Не можех да отгатна какво точно е опаковал.
— Имаш ли нужда от помощ?
Той поклати глава.
— Не, всичко е наред. — Издърпа ивица тиксо от ролката и я залепи на капака на кутията. — Ще се върна след седмица.
— Защо го правиш?
— Защото Робинс излъга. Експериментът не се е провалил.
— Това няма нищо общо с теб. Просто го забрави.
— Не мога.
Взирах се в него. Сатвик беше онзи четвърти принц и винаги е бил. В окото на птицата. Той не можеше просто да забрави.
Взе кутията си и тръгна към вратата.
— И се пази — казах аз след него.
— Ти също, приятелю.
Истината придойде на вълни. Изля се в новините на следващия ден като бавен прилив, който Робинс не можеше да спре. Чак след това осъзнах, че Сатвик сигурно е знаел. Вероятно беше видял нещо в мрежата.
Оказа се, че някои от зародишите бяха преминали теста. Точно както Робинс се надяваше. Видеото се появи в ютюб. Качено анонимно. Теч от вътрешния кръг на Робинс. Майките се усмихваха, докато лекарите кръжаха около тях — от издутия корем се точеше жицата на малкото диодче. Самият Робинс се виждаше в няколко кадъра, чакаше резултатите.
Някои зародиши наистина накараха зеления индикатор да светне. Някои наистина причиниха колапс на вълновата функция.
Други обаче — не. И такива клипове се появиха.
Същите лекари. Други пациентки.
Разгорещени гласове.
— Опитай отново.
— Отново.
Угриженото лице на майката. Светлина, която не се променя, не иска да стане зелена.
— Какво означава това? — пита майката, а в гласа й се усеща паника. — Бебето ми добре ли е? Какво означава това?
Клип след клип. Десетина кореми в различен стадий на издуване. Два много различни резултата. Повечето зародиши причиниха колапс на вълновата функция. Други обаче — не.
И гестационната възраст нямаше нищо общо с това.
Сатвик не се върна след няколко дни. Нито след седмица.
След десет дни ми се обади посред нощ и ме събуди от кошмар.
— Намерих един в Ню Йорк — каза той.
— Какво? — Потърках очи, за да се разсъня.
Опитвах се да проумея чутото по мобилния телефон.
— Момче. На девет години. Тествах го с кутията и той не причини колапс на вълновата функция.
— За какво говориш?
— Погледна в кутията, но не колапсира вълната.
Примигнах в мрака. Значи Сатвик беше разбрал преди всички нас, че това, което важи за зародишите, важи и за останалите.
В окото на птицата.
— Какво му има? — попитах аз.
— Нищо му няма — отвърна Сатвик. — Съвсем нормален е. Нормално зрение, нормална интелигентност. Тествах го пет пъти, но моделът на интерференция не се промени.
— Какво стана, когато му каза?
— Не съм му казвал. Той просто стоеше и се взираше в мен.
— Взираше се?
— Сякаш вече знаеше. Сякаш през цялото време знаеше, че няма да стане.
Дните се превърнаха в седмици. Тестването продължаваше. Сатвик откри още от тях. Още много.
Обикаляше страната в търсене на онази неуловима, съвършена извадка, която да е достатъчно голяма, за да бъде представителна. Събираше данни и изпращаше копия по факса за съхранение в лабораторията.
Представих си Сатвик в другия край на линията, как седи в някаква тъмна хотелска стая и се бори със засилващото се безсъние, бори се с ужасната самота на това, с което се беше захванал.
Машината за точки потърси утеха в сложно устроената филогенеза и потъна в своите кладограми. Но не я намери там.
— Няма крива на честотната дистрибуция — каза ми той. — Няма дисбаланс между различните етноси, нищо, за което да се хвана. — Взираше се в данните от Сатвик и търсеше някакъв смислен модел. — Разпределението е случайно. Не се държи като характеристика.