Тя не отговори много време.
— Ще се върне. Мисля, че просто е изгубил пътя.
— Влез.
Джереми седеше на бюрото си с химикалка в ръка, а пред него бяха пръснати документи.
Цяла сутрин се опитвах да измисля какво да му кажа, но сега, когато вече бях тук, не знаех как да започна.
— Мисля, че нещо се е случило — казах аз.
Джереми остави химикалката.
— Какво имаш предвид?
— Със Сатвик. Никой не може да се свърже с него; мобилният му телефон препраща обажданията на гласова поща.
— Говори ли с жена му?
— Снощи се чух с нея, тя също не може да се свърже с него. Притеснена е.
— Случвало ли се е да изчезва така?
— За няколко дни, но винаги връща обажданията.
— Не и моите — рече той и на лицето му се изписа раздразнение. — Имаш ли представа по какво работи сега?
— Изпраща доклади по факса.
— Така ли, не знаех. Не обичам да съм в неведение.
— Предполагах, че те информира.
— За нищо не ме е информирал. Поиска няколко дни, защото щял да проучва нови насоки на изследването — мисля, че точно така се изрази, — но оттогава мина много време. Трябва вече да се връща.
— Точно това е проблемът: не можем да го открием, а чух, че са получени още заплахи.
Той махна с ръка.
— Писма. Имейли. Но само от време на време.
Отвори чекмеджето на бюрото си, извади няколко плика и ги плъзна към мен.
— Групата на Робинс наистина разрови гнездо на оси. А сега, когато той се оттегли, ние го отнасяме от всички страни.
Взех пликовете и прегледах няколко от писмата. Те представляваха странна смесица. Истински фермани, написани на ръка, и къси, декларативни заплахи. Те бяха най-популярни.
Надявам се, че имаш добра застраховка.
— Ходи ли в полицията?
— Няколко пъти. Повечето писма не са наказуеми, а малкото наказуеми, разбира се, нямат обратен адрес. Все пак полицията разследва.
Прегледах още няколко писма, кое от кое по-странни. Едно беше написано с червен маркер. Друго бе спретнато напечатано. А накрая, последното, което дори не приличаше на заплаха:
Пази се от потрепващите.
Върнах ги на Джереми.
— Не ми харесва тази история със Сатвик. Мислиш ли, че трябва да се обадим в полицията?
Той вдигна вежди.
— Полиция? Имаш предвид да го обявим за изчезнал?
— Да.
— Струва ми се твърде прибързано. Особено от наша страна. Ако жена му иска да го обяви за изчезнал, това е нейно право, но аз не възнамерявам да избързвам със заключенията.
Той отново взе химикалката.
Джереми си беше такъв, знаех го. Никога не виждаше по-неприятните възможности. Беше му трудно да си ги представи.
— Вероятно си е изгубил телефона — рече той. — Ще се появи и тогава му кажи да ми се обади.
— Добре.
Станах да си вървя, но спрях до вратата.
— Има и още нещо, което ме безпокои. Онези двамата, с които ни накара да се срещнем на вечеря, Брайтън и Боаз. Помниш ли ги?
— Да, мислех да те питам за това.
— Колко добре ги познаваш?
— Управляват някакъв фонд. Явно имат силни връзки.
— Фонд?
Магическа дума в определени среди. Дума, която може да отваря врати. Нищо чудно, че бяха успели да уредят онази вечеря.
— Част са от някакъв изследователски комитет — продължи Джереми. — Или поне така ни казаха техните хора. Защо, какво се е случило?
— Ами Брайтън каза: „Нима смятате, че вариантите са само два?“. Мисля, че знаеше нещо за теста на Робинс.
— Какво може да е знаел?
— Знаеше, че той няма да получи очакваните резултати.
Джереми изглеждаше объркан.
— И откъде ще знае?
— Нямам представа.
Обърнах се да изляза, вече бях хванал дръжката на вратата, когато той каза:
— Ако Сатвик се обади и наистина има проблем, съобщи ми. Каквото и да е.
Когато слънцето залезе, аз набрах номера. Машината за точки вдигна на второто позвъняване.
— Не — отвърна той. — Още не съм го чувал.
Казах му какво мисли Джереми за Сатвик и за нашата бизнес вечеря на конференцията.
— Тази работа не ми харесва.
Замислих се за миг и попитах:
— Ти имаш връзки в бранша, нали?
— Да.
— Направи ми една услуга, защото в следващите дни ще съм доста зает. Виж какво можеш да научиш за Брайтън и Боаз. Разпитай за този техен фонд.
— Мислиш ли, че имат нещо общо със Сатвик?
Звучеше скептичен.
— Не зная. Но по всичко личи, че са ме проучили добре. Сега искам да им върна услугата.
Глава 20