— В интервютата, които дадохте, казвате, че имало недостатък в механизма на експеримента.
— Да.
— Но не е имало никакъв недостатък, нали?
— Затова ли дойдохте, да получите признание? Наистина ли имате нужда от него? Видели сте клиповете в интернет.
— Да, видях ги.
— Както и целият свят. Използваме думата „недостатък“, когато говорим за експеримента, но всъщност има по-подходяща дума, разбира се — катастрофа. Горчиво съжалявам, че изобщо чух за тази ваша кутия. Тя причини единствено неприятности.
— Значи е възможно някой ваш последовател да си го е изкарал на Сатвик. Или дори вие самият.
Робинс се засмя.
— Защо, за Бога, ще го правя? Какво ще постигна?
Свих рамене.
— Не ви харесаха резултатите от кутията.
— Е, не ми харесаха, да, но вече нищо не мога да сторя. Котката избяга от торбата, така да се каже. И изчезването на вашия приятел няма да я върне. Всъщност, ако наистина му се е случило нещо, това само ще привлече внимание към този тъжен епизод, който е най-добре бързо да бъде забравен. Много бих искал възможно най-скоро да затворя тази книга.
Спомних си последния път, когато с него говорихме за книги. Вече го нямаше уверения, упорит Робинс, когото бях чул по телефона преди месец. Този мъж беше смирен. В отстъпление. Нещата се бяха променили.
— Казахте, че всички се нуждаем само от една книга, стига тя да е правилната.
Професионалната му усмивка повехна.
— Понякога създателят ни отказва отговори, за да можем да докажем вярата си. Или поне така си мислим.
— Интересно предположение.
— И все пак само с него разполагаме. Понякога обаче, в най-мрачните си часове, се чудя дали не сме предмет на някаква шега.
— Това не е шега — казах аз. — Приятелят ми изчезна.
— Дори се чудя, от време на време, дали шега не е твърде мека дума. Може би номер е по-подходяща. В много отношения на вас трябва да благодаря за тежката духовна криза, в която се намирам през последния месец.
— На мен?
— След експеримента изпаднах в духовна криза — каза той. — Чудех се защо Бог ще създаде деца, които нямат души? Каква може да е била целта му? А въпросът, който ме държеше буден нощем, е: В какво ще се превърнат тези деца?
Това беше въпросът, по който усилено се опитвах да не разсъждавам. Вероятно същият въпрос, който бе накарал Сатвик да поеме на път.
— Не дойдох тук да обсъждам с вас теологията.
Той махна пренебрежително с ръка.
— Всичко е теология, всичко или нищо. Кажете, смятате ли за странно, че свободната воля е фокус както на религията, така и на физиката?
Не отговорих и Робинс се облегна в стола си.
— Това е Монтезе — каза той и посочи картината на стената срещу бюрото.
На голямо платно бе нарисувана сцена в червени и кафяви нюанси, момиче седеше на каменна стена, а на заден план се издигаше огромна катедрала. Кръстът на върха на камбанарията хвърляше дълга сянка над града. Красива картина. Момичето беше тъжно и впечатляващо.
— Осемнайсети век — каза Робинс. — Художникът се е самоубил на двайсет и осем години. Донякъде това е причината картините му да са толкова ценни; защото са малко. Понякога е опасно да си талантлив и отчасти затова стоя далече от изкуството; но пък какво ли е при върховния създател? Защо, когато хората се опитват да проумеят божествените причини… защо винаги допускат, че Бог е разумен?
Отначало приех въпроса за риторичен, но той чакаше отговор. Нямах такъв. Няма отговори на това.
— Така че вероятно е глупаво да се питаме защо нашият създател е направил нещо. Може би няма никаква логика. Може би древните източни философи са задавали правилните въпроси. Не защо. А само какво. Какво има под лъскавата патина? Нима всичко е просто изобретение на нашите собствени възприятия? Дори атомите са неуловима мъгла — празнота в празнотата, в която всички ние сме се накарали да повярваме.
Не това бях очаквал. Той съвсем се отнесе, затова се наложи да го върна обратно:
— Що се отнася до Сатвик, вероятно можете да направите нещо.
Той ме погледна внимателно.
— Например?
— Да поговорите с паството си.
Робинс се засмя. Дълбок баритонов смях, който нямаше край.
— Значи смятате, че ако членове на моето паство са замесени в това, те просто ще си признаят, защото аз така съм казал?
— Може би — свих рамене.
— Църквите са творения по наше подобие, както ние сме създадени по Божие подобие. От една църква паството приема само онази част от ученията, която му изнася, и подминава останалото. Щом един член на паството е толкова… краен във възгледите си, съмнявам се, че каквото и да кажа, ще успея да му повлияя. Какво смята вашият работодател за изчезването на приятеля ви?