Гениалността на Раскар се изразяваше в това, че той бе използвал своята фемтофотография, за да надзърта иззад ъгъла. Като уловиш светлината и я забавиш до измерими единици, можеш да анализираш тяхното отскачане. Можеш да запишеш как фотоните рикошират от твърдите обекти и поемат обратно към сензора. Ключов е времевият интервал. Колкото по-далеч е даден обект, толкова по-дълго време отнема на светлината да отскочи обратно до източника. По същия начин, по който прилепите създават триизмерни ландшафти чрез отразен звук, могат да се създадат и карти от отразена светлина.
Бях виждал тези изображения. В коридор се включва светлина, а компютър записва данните. На екрана, „зад ъгъл“, бавно се появява образ от статичното поле. Отскачането на всеки фотон от милиони или стотици милиони фотони изгражда образа всяка наносекунда.
В квантовата теория се смята, че определени взаимодействащи частици пътуват не само в пространството, но и във времето. Като проследиш пътя на частицата във времето, можеш да получиш определен модел на „отскачане“; и точно като с камерата на Раскар, която надзърта зад ъгъла и реконструира образи чрез определяне интервала на отскачането на светлината, можеш да получиш модел на отскачане отпреди миг. Можеш да го реконструираш.
На теория с достатъчно мощна пушка за изстрелване на частици и достатъчно изчислителна мощ можеш да прожектираш целия път обратно чак до единството на четирите сили във Вселената — големият взрив и всичко след него. Ключът е в способността да измериш времевия интервал. Също както навремето добрият хронометър е бил много важен за моряците, за да изчислят географската дължина, така и за да определиш точно си място във времепространството, имаш нужда от правилния автомат. В случая — хронометър, който проследява взаимодействащите частици.
Стюърт свали пушката от рамото си.
— Е, ще я включим ли?
— Да, моля те.
Той отиде до стената с циферблатите и бутоните.
— Гледай сферата.
После облегна пушката на конзолата и се настани в един въртящ се стол.
Аз гледах сферата. Взирах се в нея. Прозрачна като празна чаша за скоч, докато не помръднеш глава и не видиш формата вътре.
— Готов ли си? — извика Стюарт. — Докосни я.
— Какво?
— Докосни сферата.
Сложих ръка на гладката повърхност.
— Нищо не става.
След миг видях проблясък — изблик светлина, която беше нещо повече от светлина, и главата ми започна да пулсира. За секунда почувствах внезапна болка, но тя бързо отшумя и изчезна.
— Добре ли си? — попита Стюарт.
— Главата ми.
— Страничните ефекти траят само секунда.
— Странични ефекти?
Но наистина беше така. Главата ми се прочисти и замайването премина. Зрението ми отново стана нормално.
— Сега гледай — каза Стюарт.
Обърнах се и видях себе си в сферата. Кристално ясно изображение, като на телевизор с висока резолюция. Моята застинала ръка, посегнала да докосне повърхността.
— Боже господи!
— Това е съвършено пресъздаване — каза Стюарт. — Чак до нишките на чорапите ти.
— Значи това е холограмно изображение?
— Гледай.
И тогава видях как сцената се премества — перспективата се променяше, а образът в сферата се въртеше, ставаше по-малък, сякаш камерата се отдръпваше. Обърнах се и огледах стаята, търсех някъде лещи, които да са заснели този кадър, но лещи нямаше.
— Камера ли търсиш? — попита Стюарт.
— Къде е тя?
— Няма камера. Само сензорът.
Той посочи към бялата чиния на тавана.
— Не разбирам.
— Той създава триизмерен модел на цялата стая. Ти си вътре в него. Можем да нагласим ъгъла на изображението, за да видиш сцената от всяка посока. Перспективата се контролира оттук.
Той побутна малък въртящ се контролер и сцената в сферата се промени, виждаше се от друга перспектива.
— Това е невероятно.
— Нищо не е. Гледай.
Той се наведе над клавиатурата и набра някакви команди. Чу се пращене на статично електричество и за миг сцената в сферата потрепна, а после започна да се превърта назад. Видях как ръката ми се отделя бавно от сферата. Видях лицето си да се обръща към Стюарт, сякаш бях чул нещо. А после образът посивя.
— Той се движи.
— Да, по дяволите, движи се, но дори това не е най-изумителното.