— Записал ли си го?
— Не, не работи така. Ето, нека ти покажа.
Стюарт тръгна към центъра на стаята и посегна към електрическия кабел, който висеше от тавана.
— Това е захранването на сензора.
Дръпна кабела и той излезе от стената.
— Сензорът е изключен от мрежата. Сега нищо няма да записва. Сложи ръката си пак на сферата.
Направих го, като този път разперих пръсти възможно най-широко. Сега кварцът беше по-топъл. С телесна температура. За няколкото секунди, през които бе работил, се беше стоплил с десетина градуса.
— Готов ли си?
— Да.
Той пак включи кабела в стената.
— Сега сензорът е включен. Помни, че ръката ти вече беше на сферата, когато го включих.
Той докосна контролерите и пак проблесна светлина. Имаше и някакъв звук, който усещах с костите си. Същата мимолетна болка. Същото замъгляване на зрението. Но бързо отминаха.
В сферата се появи образ: аз стоя до сферата, долепил ръка до кварца, като съвършено огледало.
— Дръж си ръката там — каза той.
— Добре.
— Сега гледай.
Завъртя контролера и образът се раздвижи. Видях как разперените ми пръсти се плъзгат и ръката ми се отделя от сферата, а аз се отдалечавам и завъртам глава. Образът спря.
Той го пусна отново. Аз пак се взирах и търсех грешката. Но нямаше такава. Това бях аз, на обратен ход. Три секунди — моят образ посяга да докосне сферата. Стюарт го пусна отново и отново.
— Но сензорът беше изключен, когато направих това — казах аз. — Как е възможно да е записал движението ми?
— Има много ограничения — каза той. — Не ме разбирай погрешно. Всеки път времетраенето е различно, но обикновено не е повече от пет секунди. И обхватът на изображението е крайно ограничен. Може да записва само в определена окръжност.
Той завъртя пак контролера и образът се отдръпна на известно разстояние, а после посивя. Стюарт завъртя контролера и увеличи образа.
— С фини настройки на сензора успях да увелича радиуса на засичане. Започна от област не много по-голяма от самата сфера, но сега обхваща почти цялата стая.
— Но аз все още не разбирам как сензорът е записал нещо, преди да го включиш.
— Сензорът не записва състоянието на фотоните — каза Стюарт. — Той записва отскачането.
Погледнах го. И тогава разбрах. Разбрах какво е направил. Разбрах чудовищността му.
— Мамка му! — възкликнах отново.
Той изобщо не беше записвал последователност от движения. Той беше направил моментна снимка; останалото бе конструирано от информацията за отскачането на частиците.
— Ти можеш да виждаш образ на онова, което се е случило, преди да започне записът.
— Затова отпратих всички — каза той. — Всички, които помогнаха да го изградим и да създадем алгоритмите за анализ на данните. Затова и ти писах. Тази сфера е само прототип, но технологията е преломна. Това е камера, която може да надникне навсякъде. Навсякъде.
— Дори назад във времето.
Той кимна.
— Ако това се разчуе, много хора няма да са много щастливи от съществуването на подобна технология.
— Всички, които имат тайни за криене.
— Престъпници — казах аз. — Правителства.
— Нещата са дори по-сложни, Ерик.
Той отиде до стената и изключи отново кабела.
— Ти каза, че може да записва до пет секунди.
— Обикновено.
— Но невинаги?
Той се усмихна.
— Ако изучаваш достатъчно усилено магията, превръща ли се тя в наука?
Нещо в начина, по който го изрече, ме накара да замълча.
— Какво си видял?
— Един път продължи осем секунди. А веднъж дори по-дълго.
— Колко по-дълго?
— Достатъчно. Мисля…
Той като че ли искаше да замълчи, но все пак продължи:
— Мисля, че понякога се обърква.
— В какъв смисъл?
— Ами в смисъл на това, което вижда. В кое точно минало наднича.
Той се върна при контролерите и взе пушката, която бе опрял на конзолата.
— Понякога виждам неща, които всъщност не са се случили.
Зачаках да обясни.
Стюарт пак сложи пушката си на рамо, прекоси стаята до сферата и застана до мен.
— Виждам го в сферата, но не и в реалността.
— Какво?
— Не съм напълно сигурен. Винаги е в периферията.
Огледах стаята. Хаосът. Ужасното бреме на това, с което се беше захванал. Неговата компания загиваше. Не беше трудно да си представиш, че човек може да превърти, когато е под такова напрежение.
— Може би си видял отражения — казах аз.
Стюарт кимна.
— Да. И аз така си помислих първия път.