Изглеждаше изморен.
— Вероятно още щях да си го мисля, но го имам записано. Искаш ли да го видиш?
Стюърт се върна при контролния панел и пак натисна бутона.
Сферата светна. Приближих се до нея и видях вътре стаята. Видях Стюарт с пушка в ръка.
— Изображението беше записано преди няколко месеца — каза той. — Имаше нещо в самия край на обхвата му, което не успявах да видя добре.
Присвих очи и се приближих. В изображението нямаше нищо необичайно. Просто Стюарт. Образ на Стюарт, който стои близо до сферата.
Той продължи:
— Ако превъртиш холограмата два пъти в бърза последователност, можеш да я свържеш и удължиш. Можеш да увеличиш, за да се видиш как гледаш в нея, как гледаш в сферата. А след това можеш да увеличиш самата сфера в образа. Така го видях за първи път, по случайност.
Помислих си за страничните ефекти, за които говореше той. За болката в главата ми, когато пусна машината. Какво ли може да ти се случи, ако я използваш много пъти? Какво може да ти се случи, ако я използваш по десетина пъти на ден? Дали не започваш да виждаш несъществуващи неща?
— Ето го — каза Стюарт.
Погледнах. И зинах от изумление. В сферата видях някаква форма — неясна неправилна форма. Сянка на ръба на възприятията. Можеше да е всичко и нищо, докато не се раздвижи. Когато се раздвижи, разбрах.
— Ето тук мога да свържа сцената — каза Стюарт.
Внезапно изображението се смали, задвижи се и аз вече не виждах сянката, а цялата сцена, докато не видях образа на Стюарт, който се приближава към сферата с пушка в ръка. Сцената се увеличи и сферата стана прозрачна и ярка, самата тя изображение. Като телевизор, който показва изображение на телевизор.
Обърнах се към реалния Стюарт, който стоеше до пулта. После пак погледнах записа.
Видях образа му да се взира в сферата. Видях го как вижда каквото бяхме видели и ние: сянката в стаята вътре в сферата — сянка с неговата форма. Още една негова версия, която стоеше там, където той не бе стоял. А после образът на Стюарт свали пушката от рамото си, направи три крачки назад, вдигна пушката и стреля.
Кварцът експлодира и сферата потъмня.
Стюарт остави контролерите и застана до мен.
— Мислех си, че мога да я поправя — каза той. — Мислех си, че ако започна отначало, ще поправя този дефект, но не стана така. Смяната на кварца отне два месеца, а когато я пуснах отново, видях пак фигурата по ръба на изображението. Като паралелна версия на мен самия. Знам, че е там. Някъде.
Посочи към стаята.
— Или може би е тук.
Погледнах към пода и внезапно разбрах откъде са се взели стъклата, само дето не бяха стъкла — съвършен балистичен модел по тъмносивия бетон, който се разпростираше от подиума в центъра. Обърнах се да погледна към онази част на стаята, където беше стояла сянката.
Съвършен балистичен модел по тъмносивия бетон, да, освен на две места. Две ясни празноти с формата на стъпала сред парчетата кварц, сякаш някой бе стоял там.
Глава 28
— Сатвик какво се надаваше да открие тук?
Стояхме в нещо като вътрешен двор, който опасваше втория етаж на сградата. Първите два етажа бяха малко по-широки от тези над тях, защото бяха заобиколени от тераса. На нея имаше няколко пластмасови масички и малки дръвчета. Като спретнат миниатюрен парк, който рязко контрастираше на хаоса вътре. Вятърът от време на време караше косата на Стюарт да танцува около главата му и развяваше намачканата му риза. Зачудих се от колко дни е с тези дрехи.
Сега той носеше пушката на предмишницата си. Приличаше на изгубил се ловец.
— Искаше да види с какво си се занимавал.
— Защо?
— Отначало и аз не бях сигурен. После осъзнах, че има нещо общо с експеримента с двата процепа.
— Знаеш ли къде е той сега?
Стюарт поклати глава. Тъмните му очи се взираха над перилата към изтляващата светлина.
— Но изглеждаше изплашен. Нещо го беше изплашило.
— Защо носиш тази пушка?
— Защото мисля, че той беше прав да се страхува.
Няколко минути гледахме как слънцето залязва. Нощта приближаваше.
— Дай да видя пак онзи лист — каза Стюарт.
Подадох му го и той го прегледа.
— Погледни какви проучвания са включени. Какво е общото между тях?
— Те са от всякакви области.
— Защото не гледаш внимателно. Победителите са просто за заблуда. Виж кой е получавал наградата, та тези изследвания само се докосват до периферията.
— До коя периферия?
— На истинските въпроси. Нима не разбираш? Те са се интересували от другите проучвания. Онези, които не са победили.