Бягаш, а после те хващат.
— Търсите доказателство — каза тя и извади още нещо от сакото си. Беше вестник, сгънат на средната страница. Подаде ми го. — Днешният брой. Ето затова не бях тук, когато пристигнахте вчера. Знаех, че ще искате доказателство.
Статията заемаше половината страница. Прочетох заглавието: „Мъж загива при катастрофа.“ Видях името на Сатвик. Сърцето ми се сви, докато преглеждах първия абзац. Нямаше нито дума за стрелба или за другите мъртъвци. Нито дума за нещо съмнително. Вестникът твърдеше, че Сатвик е умрял при сблъсъка.
— Но той беше застрелян. Видях го.
— Не и според вестника.
След двайсетина метра стигнахме до последната сграда — голям склад от бетонни блокове и стомана. Колата й беше паркирана до стената. Сив седан като милионите други сиви седани. Кола, която лесно ще се изгуби в движението.
Викърс обърна лице към слънцето, чертите й бяха така резки и ъгловати, сякаш изсечени от камък.
— Елате — направи ми знак да я последвам през дупката в стената. Ако старата сграда някога бе имала врата, то е било доста отдавна.
Викърс ме поведе по тесен коридор и ми трябваше малко време, за да свикнат очите ми със сумрака, но я последвах до тъмна зала.
Тя ми хвърли поглед, докато влизахме, ала не видях добре изражението й.
— Еберакси също има различни имена — каза тя. — Еберин. Еберекс. Аксиера. — Извърна се и продължи да върви. — И още едно — блуждаеща ос. Което говори за предназначението му. — Тя приближи една врата. — Елате.
Думите й събудиха спомен.
— Брайтън ми говори за световните оси.
— И какво каза?
— Каза, че светът има повече оси, отколкото можем да видим.
Влязохме в широко пространство и в първия момент не разбрах какво е.
— Да — отвърна тя. — Прав е. А тук ние проследяваме една от тях. — До стената имаше маси и работна станция. Топове хартия и чертежи. Бившият склад се беше превърнал в нещо съвсем различно.
Внезапно движение привлече погледа ми. Нещо бързо и сивкаво, близо до пода.
Очите ми го проследиха в сенките — то сменяше посоката на твърде равни интервали, за да е животно. Приличаше повече на машина. После разбрах: в центъра на стаята висеше огромен топуз, който се люлееше в края на дълга жица.
— Добре дошли в залата на махалото — каза Викърс.
Глава 37
Топузът се люлееше в края на дългия десет метра кабел. Желязна топка, която висеше от една-единствена тънка жица.
— Голямо е — казах аз.
Само това ми дойде наум. Толкова голямо, че сякаш минаваше в права линия над целия под, преди да се издигне.
— Жицата трябва да е дълга точно десет метра, за да работи правилно — каза Викърс. — Макар че може и да е по-къса, ако успееш да коригираш притока на въздух. Тук обаче няма как да се направи, затова стана такова голямо. Топузът е почти петдесет килограма.
— Струва ми се, че това не е само махало.
— Точно тук е красотата. Само махало е. И всяко махало на Земята може да прави това, което прави и то.
— И какво по-точно прави?
— Описва дъга в триизмерното пространство. — Тя навлезе по-навътре в залата. — И докато се люлее, то описва прецесията на Земята. Тези пирони отбелязват движението.
Тя посочи към чистия бетонен под и аз видях съвсем прости пирони, които стояха на главите си и оформяха голям кръг. Като зъбите на някакъв грамаден капан за мечки, скрит в пода. Стоунхендж, но от пирони. Приближих се и видях, че някои от тях са съборени, вероятно от движението на махалото. Шест от едната страна на кръга и шест от другата.
— Значи с времето то се премества.
Тя поклати глава.
— Пак гледате от грешната страна. Махалото винаги е точно, като навигаторен компас. Не то се движи из стаята; напротив, цялата Земя се движи под махалото — описва дъга в спиралния ръкав на Млечния път; точно както спиралният ръкав се движи по отношение на… какво например? Наречете го по-голям междузвезден фон. Или пък може би тъканта на времепространството, ако вярвате, че такова нещо съществува. Питали ли сте се дали няма някакви скрити лей линии във Вселената? Някакво място, чрез което да измерите всички останали точки?
— Няма такова място.
Тя посочи към металния топуз, който се люшна покрай нас като сив вихър. Свистене и полъх на въздуха.