— Аха. — Гърлото на Емили се сви, сигурен знак, че всеки момент ще заплаче.
— Сигурно ти е било трудно да се откажеш от нея — продължи отец Флеминг. — Но ти винаги ще бъдеш в сърцето й, а тя винаги ще бъде в твоето. Така, ами бащата?
Емили подскочи.
— Какво за него?
— Той знае ли за това?
— О, Боже, не. — Лицето на Емили помръкна. — Двамата скъсахме много преди… нали се сещате. Да забременея. — Тя се зачуди какво ли ще си помисли отецът, ако узнаеше, че бащата е Айзък, един от членовете на паството му. Групата на Айзък бе свирила на няколко църковни сбирки.
Отец Флеминг скръсти ръце.
— Не смяташ ли, че заслужава да научи?
— Не. В никакъв случай. — Емили яростно разклати глава. — Ще ме намрази завинаги.
— Няма как да знаеш. — Той взе химикала си и щракна няколко пъти с него. — А и дори да ти се ядоса, ще се почувстваш по-добре, че си казала истината.
Двамата поговориха още известно време за това как Емили е издържала бременността си, как е преминало възстановяването й и какви са плановете й за университета. Когато органистът се впусна в една дълга, монотонна вариация на Канон в ре мажор, айфонът на отец Флеминг иззвъня. Той й се усмихна мило.
— Боя се, че ще трябва да те оставя, Емили. Имам среща с църковния борд след десетина минути. Смяташ ли, че ще се оправиш?
Емили сви рамене.
— Сигурно.
Той се изправи, потупа я по рамото и я поведе към изхода. Когато стигнаха до средата на коридора, той се обърна към нея и я погледна.
— Не е нужно да ти казвам, че всичко, което сподели, ще си остане между нас — рече тихо той. — И все пак съм сигурен, че ще постъпиш както е редно.
Емили кимна мълчаливо, питаше се кое ли е редното нещо. Отново се замисли за Айзък. На срещата на господин Мерин той се бе държал много мило. Може би отец Флеминг беше прав. Може би трябваше да му каже. Все пак бебето беше и негово.
С разтуптяно сърце Емили извади телефона си и написа есемес на Айзък.
Трябва да поговорим за нещо. Можем ли да се срещнем утре?
И преди да успее да размисли, натисна бутона за изпращане.
13.
Зън, зън, обажда се истинската Али
Няколко часа по-късно Ариа седеше в кухнята на Байрън и Мередит, а на масата пред нея лежеше лаптопът й. На екрана се появи прозорче със съобщение от Емили. „Нещо ново?“
Очевидно Емили искаше да знае дали Ариа е получила ново послание от А. „Не — написа тя. — Все още не съм получила нищо.“ Надяваше се така да си остане. Що се отнасяше до нея, тя не знаеше нищо интересно за господин Кан. А. нямаше никаква причина да я измъчва. Тайната му щеше да остане погребана завинаги.
„Уговорката за събота остава ли?“, написа Емили.
На Ариа й трябваха няколко секунди, за да си спомни, че Емили я беше помолила да отиде с нея на оглед в къщата на „Шип лейн“. „Разбира се.“
Входната врата се затръшна, разнесе се дрънченето на пуснатите в купата ключове и гласът на Мередит, която говореше гальовно на Лола. Тя влезе в кухнята и грабна бутилка минерална вода от хладилника. Беше облечена в тесни панталони и раздърпан бял суичър, а под мишницата си беше пъхнала навито на руло килимче за йога. Тъмната й коса беше вързана на опашка, бузите й пламтяха и тя изглеждаше успокоена.
Лола висеше в слинга на гърдите й и спеше дълбоко.
— Уф, изгубила съм форма — изпъшка Мередит и завъртя очи. — Може би избързах с връщането на работа. Днес не можах да направя дори стойка на ръце.
— Аз никога не съм можела да правя стойка — рече Ариа, свивайки рамене.
— Ако искаш, ще те науча — предложи Мередит.
— Съжалявам, не си падам особено по йогата — отвърна Ариа. Последното нещо, от което имаше нужда, бе Мередит да я учи на нещо.
Жената остави бутилката с вода на масата и си прочисти гърлото.
— Наистина оценявам това, че отиде до магазина вместо мен.
Ариа изсумтя, загледана в абстрактната картина на Злата вещица от Запада, която Мередит бе донесла от стария си апартамент. Ако не беше глупавата й вечеря, Ариа може би никога нямаше да открие ужасната тайна на господин Кан. Не можеше да не я обвинява поне малко за това.
— Освен това съжалявам… за повода за вечерята. — Гласът на Мередит се пречупи.
В първия момент Ариа настръхна, но след това осъзна, че всъщност има нещо, за което би искала да попита Мередит.