Выбрать главу

— Когато с баща ми ходехте, ти каза ли на някого за това?

Мередит се вцепени. След минута намести слинга на гърдите си, за да може Лола да се чувства по-добре.

— Не — отвърна тихо тя. — Не можех. В началото баща ти ми беше преподавател — не исках да го уволнят. Едва когато заминахте за Исландия и аз си помислих, че всичко е приключило, тогава казах на мама. Тя страшно ми се ядоса. Мислеше, че е ужасно от моя страна да се захващам с женен мъж.

Ариа гледаше изненадано в пода. Тя си мислеше, че Мередит се беше похвалила на всичките си приятели със своя по-възрастен приятел учител, че заедно се бяха присмивали на семейството, което е разрушила, и тихичко е злорадствала над това каква глупачка е Ила, щом не е заподозряна какво става.

— Когато се върнахте от Исландия, с баща ти отново започнахме да излизаме, но не посмях да кажа на мама какво става — продължи Мередит. — Притеснявах се да не каже на някого или да ме осъди твърде сурово. Знаех, че постъпвам грешно.

Ариа прокара пръсти по плетената подложка. Изненадата й нарастваше.

Докато излизаха с Байрън, Мередит изглеждаше толкова уверена, настояваше, че не съсипва ничий дом, защото двамата с него са влюбени. Ариа въобще не очакваше от нея да се интересува от мнението на останалите.

— Значи не си казала на никого? През цялото време? — попита невярващо тя.

Лола се размърда. Мередит грабна розовия биберон от масата и го пъхна в устата на бебето.

— Страхувах се тайната да не излезе наяве. Бях ужасена, че майка ти ще ни хване.

— Но тя така или иначе щеше да разбере — отбеляза Ариа.

— Знам, но не исках аз да бъда човекът, от когото да го научи. — Мередит притисна пръсти към слепоочията си. — Кълна се, че никога не съм искала да унищожа живота на никого. Може и да не изглежда така, но ми беше доста трудно да приема онова, което правехме.

Ариа затвори очи. Искаше й се да повярва на Мередит, но не беше сигурна дали ще може.

— Знаеш ли, видях те, когато се натъкна на двама ни в колата — рече тихо Мередит. — Видях изражението на лицето ти, колко ужасена беше.

Ариа се извърна. Споменът я връхлетя отново.

— Чувствах се ужасно. Исках да ти обясня, но знаех, че няма да пожелаеш да говориш с мен.

— Права си — призна Ариа. — Нямаше.

— След това започна да се появяваш навсякъде — продължи Мередит. — Дойде в студиото — веднага те познах. След това се появи в часа ми по рисуване. Омаза ме с боя, помниш ли?

— Аха — промърмори Ариа, без да вдига поглед от пода. Тя беше нарисувала едно голямо червено „П“ като „прелюбодейка“ на роклята на Мередит. Сега това й се струваше толкова незряло.

Известно време и двете мълчаха. Мередит завърза повторно косата си на опашка. Ариа гледаше изгризаните си нокти. Лола шумно изхълца в съня си и биберонът падна от устата й.

Ариа се изкиска. Мередит също се засмя, след което шумно въздъхна.

— Никак не е забавно да се пазят тайни — рече тя. — Но понякога трябва да го правим, за да се защитим. И да защитим хората около нас.

За пръв път Ариа беше съгласна с Мередит. Точно това правеше и тя, като не казваше на Ноъл за наклонностите на баща му. Чувайки мислите си, изречени на глас, се почувства по-добре.

Мередит отвори хладилника и извади шишето на Лола.

— Но трябва да ти кажа, че се почувствах като боклук, когато приятелката ти ми се обади и ме направи на нищо.

Ариа се намръщи.

— Коя приятелка?

— Нали се сещаш, онази, с която беше, когато ни видя. Алисън.

Кръвта на Ариа се вледени.

— Чакай малко. Тя ти се е обаждала?

Мередит вирна глава.

— Обади ми се малко след като ни хванахте в колата — по някое време през юли. Зададе ми хиляди въпроси за мен и баща ти — дали сме влюбени, кога сме започнали да се срещаме, правили ли сме го вече. Накара ме да се чувствам ужасно. — Тя се взря в лицето на Ариа. — Не си ли я карала да го прави?

— Не… — Али непрекъснато бе измъчвала Ариа с подмятания за Мередит, но никога не й беше казвала, че й се е обаждала тайно.

Какво се беше надявала да постигне? И защо бе изчакала чак до юни, за да й се обади? Ариа и Али се бяха натъкнали на Байрън и Мередит през април.

Внезапно през ума й мина ужасяваща мисъл.

— Кога през юни ти се е обаждала Алисън?