Мередит забарабани с пръсти по масата.
— Сутринта на петнайсети. Помня го, защото тогава е рожденият ден на брат ми. Помислих, че се обажда той, но се оказа тя.
Стаята се завъртя пред очите на Ариа. Петнайсети юни. Това бе денят на гостуването им с преспиване в края на седми клас с Тяхната Али. Според събитията, сглобени от писма, свидетелски показания, публична документация и полицейското разследване, тайната близначка е била прибрана от Убежището предишния ден. Събирането на всички членове на нещастното семейство се бе осъществило. Двете близначки, които се мразеха, отново бяха заедно.
В деня на преспиването Ариа, Спенсър, Хана и Емили бяха отишли в стаята на Али и я бяха открили да седи там и с широка усмивка на лицето да чете нещо, което приличаше на дневника й. До днес Ариа не се беше замисляла дали това в стаята е била Тяхната Али… или нейната близначка.
— Ариа? Добре ли си?
Ариа подскочи. Мередит я гледаше с ококорени сини очи. Тя кимна леко, чувстваше се замаяна. Али се беше обаждала на Мередит преди толкова години, добре — но това едва ли е било, за да я накара да се чувства зле. Сигурно е ровела за разни мръсотии. И това не е била Нейната Али.
Била е Истинската Али.
Четвъртък вечер Емили отиде в „Белисима“, италианско бистро в мола „Девън крест“, който се намираше в другия край на града, където щеше да се срещне с Айзък на вечеря. Подът в ресторанта бе облицован с бронзов на цвят теракот, а стените бяха боядисани да изглеждат така, сякаш са част от стара, порутена ферма. Зад бара се виждаше лъскава месингова машина за еспресо, по рафтовете бяха подредени бутилки вино, а във въздуха се носеше миризма на зехтин и моцарела. За последен път Емили бе идвала тук преди две Коледи, когато се беше съгласила да играе ролята на Дядо Коледа. Беше пристигнала в ресторанта заедно с Каси, едно от елфчетата на дядо Коледа, и двете се бяха сближили покрай приятелството си с Али.
Телефонът й изпиука и когато погледна екрана, Емили видя сигнал от Гугъл за нов материал за Табита Кларк. Тя пропускаше голяма част от новините за Табита — те й носеха много болезнени спомени, — но тъй като бе нервна и се чудеше къде да си дене ръцете, впери поглед в екрана.
Сигналът се отнасяше до стената със съобщения във възпоменателната страница на Табита Кларк. Тук имаше предимно снимки на Табита и нейните приятели. Един клип от абитуриентски бал показваше Табита в лилава сатенена рокля, златния й ланец проблясваше под светлините на диско кълбото, докато тя танцуваше с приятеля си, симпатяга с доста дълга кестенява коса и ясни зелени очи, под звуците на песен на Кристина Агилера. Имаше няколко съболезнователни послания от приятели и доста гневни изказвания, че курортът „Скалите“ трябва да бъде затворен. Но погледът на Емили бе привлечен от последната публикация:
Бащата на Табита трябва да поиска аутопсия. Според мен тя не е умряла от свръхдоза алкохол.
Емили усети как я побиват тръпки. Покрай драматичните събития с бебето и Гейл, беше позабравила за другата ужасна тайна, която бе известна на А. Затвори очи и отново видя снимката, която А. бе изпратил на телефона на Спенсър — тялото на Табита, изкривено и потрошено на пясъка, след като я бяха бутнали от покрива.
— Емили! Насам!
Айзък седеше в едно сепаре в ъгъла и пред него имаше чиния с пържени калмари. Косата му бе отметната назад и той бе облякъл синя тениска, която подчертаваше сапфирените му очи.
— Здрасти! — извика той, като й махна с ръка да се приближи.
В стомаха й запърхаха пеперуда и тя бързо пъхна телефона в чантата си. После погледна към зелената си вълнена пола, която бе измъкнала от гардероба. Наистина ли смяташе да каже на Айзък истината? Цял следобед, вместо да внимава в часовете по литература, математика и биология тя репетираше как да му поднесе новината. „Нали помниш, че миналата година правихме секс? Ами той, ъ-ъ-ъ… даде траен резултат.“
На всичкото отгоре Айзък изглеждаше толкова щастлив, сякаш умираше от радост, че тя се е появила. Това щеше да го съсипе. И все пак трябваше да му каже нещо. Длъжна беше. Със сигурност не искаше А. пръв да му поднесе новината.
Ръцете й трепереха, докато се промъкваше между масите и успешно избегна сблъсъка с една сервитьорка, която носеше поднос с тирамису. Когато се приближи до него, Айзък се надигна от мястото си.