Острата миризма на сос Алфредо я удари в носа и стомахът й се преобърна.
— Добре е.
— Къде учи?
— В Станфърд.
— Харесва ли й?
— Така мисля.
Всъщност нямаше представа. След като почти осемнайсет години двете бяха делили една стая, от миналото лято Карълайн избягваше да разговаря със сестра си. Когато разбра, че е бременна, Емили не знаеше към кого да се обърне, но тъй като Карълайн прекарваше лятото във Филаделфия, тя изглеждаше най-добрата възможност. Емили си помисли, че тя ще постъпи като истинска сестра и ще й помогне, но макар Карълайн да й позволи да отседне при нея, тя никога не я остави да забрави за разочарованието и отвращението й. Никога не попита Емили как се чувства. Никога не се поинтересува от резултатите от последния ултразвук. Дори не попита кой е бащата. Когато Емили научи, че трябва да си назначи ден за секцио, защото бебето бе разположено напречно, тя се обади на Карълайн и веднага й каза. Единствените думи на Карълайн бяха: „Чух, че възстановяването след секцио е много трудно.“ Емили не посмя да й каже за опитите си да намери осиновители. Нито й призна за предложението на Гейл да й даде петдесет хиляди долара или за посещението си в огромната й къща в Ню Джърси, за да прибере чека. Гейл я гледаше така, сякаш бе експонат в бутилка. А когато Емили прибра чека в джоба си, тя се почувства омърсена.
Каролин не я подкрепи, но може би Айзък щеше да го направи, ако Емили му беше дала шанс.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Айзък, трябва да говоря за нещо с теб.
Той кимна.
— Да, нали го спомена в есемеса. Какво има?
Емили остави вилицата си на масата. Сърцето й се блъскаше в гърдите. Започва се.
— Ами…
— Какво правите тук?
Емили рязко вдигна глава. Над главите им се беше надвесила майката на Айзък, облечена в сивкавосин костюм от осемдесетте — и то не от хубавите. Погледът на госпожа Колбърт отскочи от Айзък към Емили, а след това отново към Айзък и изражението на лицето й премина от раздразнение към гняв.
— Каза ми, че излизаш на вечеря с момчетата от групата — изсъска госпожа Колбърт, сбърчила вежди. — Не с… нея.
— Престани, мамо — рече предупредително Айзък. — Знам, че ако ти бях казал, че ще се видя с Емили, ще полудееш. Тя е добър човек — не разбирам как не го виждаш. И вечерята е много приятна, наваксваме си за пропуснатото време.
Бузите на Емили пламнаха; изпълни я смесица от удоволствие и вина. Не можеше да си спомни кога за последен път някой я беше защитил така.
Госпожа Колбърт изсумтя презрително.
— Според мен едва ли е добър човек, Айзък.
— Какво те кара да мислиш така? — попита той.
Госпожа Колбърт не отговори. Вместо това погледна остро Емили. Сякаш знаеше какво е сторила. Емили си пое дълбоко дъх. Дали А. се е свързал с нея?
Най-накрая госпожа Колбърт отмести поглед и се обърна към Айзък.
— Баща ти те търси. Един от сервитьорите за тази вечер отпадна и той се нуждае от теб да го заместиш.
— Сега ли? — попита Айзък. Той посочи чинията си. — Още не съм приключил с вечерята.
— Кажи им да я опаковат за вкъщи. — Госпожа Колбърт се завъртя на токовете си и закрачи устремно към бара, очевидно очаквайки от Айзък да я последва.
Той погледна към Емили с големите си, тъжни очи.
— Съжалявам. Може ли да повторим по-късно през седмицата?
— Ами, разбира се — отвърна замаяно Емили, без да сваля поглед от госпожа Колбърт, която набираше някакъв текст на телефона си.
Двамата махнаха на сервитьорката, която им донесе сметката и кутия за пакетиране на храната. После Айзък пъхна няколко банкноти в тефтерчето със сметката и го подаде на сервитьорката.
— Искаше да ми кажеш нещо, преди да ни прекъснат. — Той леко докосна ръката на Емили. — Важно ли е?
Устата й пресъхна.
— Няма значение — отвърна тихо тя.
— Сигурна ли си? — Айзък изглеждаше притеснен.
Емили кимна.
— Абсолютно.
Той я прегърна. Когато я притисна силно към себе си, емоциите отново я връхлетяха. Беше забравила меката му коса, лекото подраскване на наболата му брада върху шията й, ароматът му на прясно изцедени портокали. В нея се събудиха отдавна потискани чувства.
Той се отдръпна твърде бързо.
— Нека ти се реванширам. В събота почивам — бихме могли да отидем в сладоледения магазин в Холис. — Меките му сини очи я гледаха очаквателно.