След миг Емили кимна и Айзък се запъти към майка си, която го чакаше до бара. Госпожа Колбърт хвърли един последен злобен поглед към Емили, след което излезе от ресторанта.
Емили отново се отпусна на мястото си, изпълнена с облекчение. Внезапно я изпълни задоволство, че госпожа Колбърт ги беше прекъснала — и че не беше издала на Айзък тайната си. Ако госпожа Колбърт разбереше за това, тя веднага щеше да се обади на родителите й и сигурно щеше да разкаже на всички в църквата, че Емили е курва.
„И Айзък сигурно няма да поиска да яде сладолед с теб, ако разбере какво си натворила“, прошепна едно тъничко, егоистично гласче в ухото й. Но Емили не можеше да промени миналото. Стореното — сторено, а онова, което Айзък не знаеше, не можеше да го нарани.
Нали?
15.
Купон или арест
Късно следобед в петък Спенсър слезе от таксито пред входа на университета Принстън, дръпна до горе ципа на коженото си яке и се огледа.
Навсякъде се виждаха забързани студенти, облечени с къси палта и карирани шалове. Преподаватели с очила с телени рамки и сака с кожени кръпки на лактите вървяха по двойки и сигурно обсъждаха Нобеловите награди. Камбаната на часовниковата кула отбеляза шест часа и звънът й отекна в калдъръма.
Спенсър потръпна. Беше идвала в Принстън много пъти за участие в състезания по дебати, летни лагери и колежански обиколки, но днес кампусът изглеждаше много, много по-различен. Следващата година щеше да бъде студентка тук. Какво щастие, че щеше да се махне от Роузууд и да започне всичко отначало. Дори този уикенд й изглеждаше като ново начало. Веднага, щом влакът потегли от гарата в Роузууд, сякаш тежък товар се стовари от раменете й. А. го нямаше. Спенсър беше на сигурно място… поне за известно време.
Тя погледна към упътванията, които Харпър й беше изпратила. Клуб „Айви“ се намираше на Проспект авеню, които всички в Принстън наричаха просто Улицата. След като зави наляво и тръгна по трилентовия булевард, телефонът й пропя. „Проучи ли знаеш кого?“, беше написала Хана.
Това беше кодът за Гейл. „Нищо, което да води до някъде“, написа в отговор Спенсър. Тя беше преровила Интернет в търсене на някакви подробности за Гейл, които биха могли да подскажат, че тя е А. Първото нещо, което искаше да провери, бе дали Гейл е била в Ямайка по същото време като тях — може би беше видяла какво са направили и, по-късно, след като Емили я беше преметнала, тя бе сглобила пъзела и го бе използвала срещу тях.
Скалите не беше място от типа, където би отседнала богата жена на средна възраст като нея, но Спенсър се обади в няколко курорта наблизо. Представи се като личната асистентка на Гейл и попита тя отсядала ли е там. Никъде не беше отбелязвано, че Гейл е отсядала там.
После Спенсър разшири търсенето и се обади в курорти, които се намираха на десет, петнайсет, дори петдесет мили оттам, но крайният резултат беше, че Гейл никога не е стъпвала в Ямайка.
Така че откъде би могла да знае какво бяха причинили на Табита?
Откъде се беше сдобила с онази снимка на Емили и Табита или другата, на която Табита лежеше сгърчена на пясъка? Дали Гейл не беше отишла в Ямайка под фалшиво име? Дали нямаше помощник?
Дали не беше наела частен детектив, както бе предположила Ариа?
Освен това дори Гейл да беше А., историята с Табита продължаваше да озадачава. Защо се беше държала като Али в Скалите? Били ли са двете приятелки по време на престоя им в Убежището и дали не се е опитала да отмъсти за смъртта на Али? Или всичко бе просто едно ужасно съвпадение?
Тя неусетно се озова на адреса, който Харпър й беше дала. Стоеше пред огромна тухлена къща в готически стил с прекрасни огледални прозорци, грижливо подстригани храсти и американското знаме, забито на предната веранда. Спенсър извървя каменната пътека и позвъни на звънеца. Прозвучаха първите няколко ноти от Петата симфония на Бетовен. Разнесоха се стъпки и вратата се отвори. На прага застана Харпър, която изглеждаше свежо в лилавата си туника с ръкави кимоно, тесни дънки и кожени боти до глезените. Около раменете си беше увила кашмирено одеяло.
— Добре дошла! — извика тя. — Значи успя!
Тя бързо поведе Спенсър навътре. Фоайето беше проветриво и ухаеше на смесица от кожа и жасминов парфюм. По тавана се пресичаха греди от светло дърво, а стените бяха украсени с прозорци от цветно стъкло. Спенсър с лекота си представи как бъдещите лауреати на наградата Пулицър са се събрали около камината или седят в люлеещи се кресла и водят оживени дискусии.