— Как са разбрали ченгетата, че Харпър има трева?
Като че ли чула въпроса на Куин, Харпър се обърна и погледна към Спенсър.
— Много добре — изсъска тя. — Съсипа купона на всички — и себе си.
Спенсър се опули.
— Нищо не съм казала!
Харпър просто я изгледа скептично, докато полицаите я извеждаха през вратата. Джеси и Куин зяпнаха изненадано към Спенсър.
— Ти си я издала? — възкликна Куин.
— Естествено, че не съм! — отвърна Спенсър.
Джеси я гледаше с ококорените си кафяви очи.
— Но ти беше с нея навън, нали? Никой от нас не би я издал.
— Не бях аз! — възкликна Спенсър. — Кълна се!
Но като че ли говореше на вятъра. След няколко секунди всички присъстващи я гледаха подозрително. Спенсър се изниза от стаята с пламнало лице. Какво се беше случило току-що, по дяволите? Как така изведнъж тя се оказа виновната?
Бз-з-з.
Спенсър извади телефона си. „Имате ново съобщение от неизвестен номер.“ Тя погледна към извисяващите се дървета и мълчаливите звезди. Навън беше толкова тихо, но тя инстинктивно усети как някой се крие, опитвайки се да спотаи кикота си. Пое си дълбоко дъх и погледна към екрана на телефона.
Бъди доволна, че не издадох на ченгетата ТВОИТЕ тайни.
16.
Надпреварата
— Страхотни сте! — извика Хана към колоната от хора, които преминаха с трополене по главната улица на Роузууд. Провеждаше се ежегодният десеткилометров маратон, организиран от градската болница. Беше събота сутринта и валеше силно.
Косата на Хана изглеждаше ужасно, а гримът й беше размазан, но тя бе обещала на баща си, че ще раздава на участниците значки и сувенири с образа на Том Мерин.
— Вземете си бананче! — каза тя на един слаб възрастен мъж, който мина, пъхтейки покрай нея, и му подаде банан със стикер ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТОМ МЕРИН, залепен на кората. — Гласувайте за Том Мерин! — Хана подаде водни чаши с надпис ТОМ МЕРИН на две закръглени жени на средна възраст, които, вместо да тичат, вървяха сгушени под един чадър.
— Напред, давайте!
Кейт, която стоеше до нея, захлупила здраво качулката на анорака си, се изкиска игриво.
— Едва ли ще успееш да накараш точно тях да се размърдат.
— Сигурно не — засмя се Хана, когато внушителните задни части на жените се скриха зад ъгъла.
— Ти защо не участваш в маратона? — Кейт тикна един полуобелен банан в ръцете на една слабичка жена, която тичаше със слушалки на айпод в ушите. — Помня, че миналата година мама ме накара да викам за теб.
Хана сви рамене. Миналата година беше бягала заедно с Майк — и го беше победила с преднина от няколко секунди. Двамата го бяха отпразнували с една голяма чиния спагети в „Раят на спагетите“ и бяха толкова въодушевени от постигнатите резултати, че се записаха в още няколко състезания през лятото. Но след раздялата им Хана се отказа да бяга.
Тя стрелна Кейт с поглед.
— Всъщност въпросът е ти защо не се състезаваш? — Кейт беше шампионка с отбора по крос в пресечена местност в предишното си училище в Анаполис. Изабел не спираше да се хвали с това.
Кейт зарови пръсти в кестенявата си коса.
— Защото Наоми и Райли се записаха първи. Състезанието не е достатъчно голямо и за трите ни.
Хана наля още вода в чашите, просто защото не знаеше къде да си пъхне ръцете.
— Значи все още сте скарани?
— Да. — Кейт запляска шумно на преминаващите бегачи. — Скарана съм само с Наоми. Не и с Райли.
Хана погледна Кейт с надеждата да научи още подробности. Заради нея ли се бяха скарали? Дали Кейт защитаваше Хана, или беше против нея? Но в този момент телефонът на доведената й сестра иззвъня и тя се скри под навеса на близкото кафене, за да приеме обаждането. Хана продължи да гледа преминаващите състезатели. Имаше студенти от Холис, мокрите им тениски бяха прилепнали към телата. Имаше бегачи-ентусиасти, облечени със състезателни потници и маратонки. Внезапно на завоя се появиха две познати фигури. Синьо-черната коса на Майк бе прилепнала към главата му. Той носеше бяла тениска с дълги ръкави, торбести черни шорти и неоновожълти маратонки Найк. Дясната му ръка стискаше здраво ръката на Колийн. Двамата бяха облечени с еднакви дрехи — но бялата тениска на Колийн бе станала прозрачна от дъжда. Заболя я като видя, че хобито на Хана и Майк сега беше станало хоби на Майк и Колийн.