Фигурата се обърна, разкривайки лицето си. Ариа се напрегна. Това не беше госпожа Кан… беше бащата на Ноъл. Преоблечен като жена. В собствената си къща.
Ариа не се сдържа и ахна, а след това като в забавен каданс наблюдаваше как главата на Ноъл се обръща в същата посока.
— Не! — извика тя и се хвърли пред него, за да му попречи да види баща си.
— Какво правиш? — попита той.
— Ами аз… — Ариа погледна назад през рамото си. Господин Кан беше изчезнал. — Аз, ъ-ъ-ъ… стори ми се, че някакъв прилеп лети към главата ти.
Ноъл я изгледа така, сякаш беше откачила. Изминаха няколко дълги, напрегнати секунди. Той сви рамене, помогна й да прибере кашона в багажника на колата, а след това тръгна към къщата. В същото време предната врата се открехна. Господин Кан беше влязъл в къщата през задната врата и сега стоеше на верандата, облечен с рокля и начервен.
Той зяпна първо Ноъл, после Ариа. Кръвта се отдръпна от лицето му.
— Т-татко — заекна Ноъл.
— А! — произнесе той с дрезгав глас. — Мислех, че съм сам вкъщи. — Господин Кан се завъртя кръгом и влезе в къщата.
Ариа притисна длани към лицето си. За нейна изненада Ноъл не издаде и звук. Бито ахна, нито се разкрещя, нищо. Тя погледна към него през пръсти. Вместо да гледа към входната врата, пред която току-що беше влязъл господин Кан, той гледаше нея.
— Ти ми препречи пътя — рече той. — Искала си да ми попречиш да видя баща ми, нали?
Ариа се размърда смутено.
— Ами, да.
Ноъл не отместваше поглед от нея. Очите му се разшириха.
— Знаела си, нали? Отпреди, имам предвид. Знаела си, че баща ми се облича… така. И мислеше, че аз не знам. Пазела си го в тайна от мен.
Ариа усети как бузите й пламват.
— Не е точно така! — проплака тя. След това отстъпи назад. — Чакай малко. Ти знаеш?
— Ами, да. От години. — Очите на Ноъл проблеснаха. — А ти откога знаеш?
Брадичката на Ариа потрепери.
— Само от няколко дни. Видях баща ти в един магазин миналата седмица. Страхувах се да ти кажа.
— И вместо това реши да скъсаш с мен? — Ноъл сви устни и очите му проблеснаха диво. — Или има някаква друга загадъчна причина да го направиш?
— Разбира се, че няма! — възрази Ариа. — Моля те, успокой се! Можем да поговорим за това, нали?
Внезапно гърдите й се изпълниха с надежда. Може би имаше начин нещата да се оправят. Щом Ноъл знаеше за баща си, щом това не беше някаква голяма, разрушителна тайна, значи А. нямаше нищо срещу нея. Това беше просто блъф.
— Промених намерението си. Бях объркана. Искам да сме заедно.
Ноъл се изсмя зловещо, както Ариа не го беше чувала досега.
— Изпусна влака. Знаех си, че нещо те тормози, Ариа. Милион пъти те попитах и ти ми каза, че всичко е наред. Само преди няколко дни те помолих да бъдеш откровена с мен, а вместо това ти ме излъга?
— И ти ме излъга! — отвърна Ариа, като дишаше на пресекулки. — Никога не си ми казвал, че баща ти е… знаеш!
Ноъл присви очи, сякаш не хареса точно този развой на събитията.
— Ти не ме попита. И, между другото, смятах да ти кажа. Просто не исках да го направя, докато сме вкъщи, а след това ми изглеждаше толкова разсеяна и… — Той замълча и я погледна. — Смяташ ли, че е шантаво? Затова ли скъса с мен?
— Ноъл, не! — проплака Ариа и го хвана за ръцете.
Той се отдръпна от нея с изкривено от гняв лице.
— А аз те смятах за разкрепостена. — После й обърна гръб, прибра се в къщата и затръшна вратата зад себе си толкова силно, че къщата се разтресе. Последва ужасяваща тишина.
Ариа гледаше треперещите си ръце и се питаше дали онова, което току-що се беше случило, е истина. Тя зачака, с надеждата Ноъл да се върне, но той не се появи. Как се беше случило? Смяташе, че постъпва правилно, а всъщност влоши нещата.
В този миг я озари прозрение: може би А. очакваше нещата да се развият точно така. Може би през цялото време е знаел, че тайната на господин Кан е известна на семейството и я беше подвел да повярва, че това ще разруши семейството на Ноъл. Все пак единственото нещо, което бе по-ужасно от това А. да разруши връзката им, бе самата Ариа да го направи.