26.
О, не, не е тя!
— Спенсър! Пс-с-т! Спенсър!
Спенсър отвори очи. Лежеше на малко легло в средата на стая, която миришеше противно на антисептици. Крайниците й като че ли бяха завързани за матрака и тя беше убедена, че някой е натикал горелка в гърлото й. Когато погледът й се проясни, видя красиво момиче с руса коса и големи очи, което стоеше до леглото. Момичето беше облечено е познатата жълта рокля и се усмихваше многозначително.
Спенсър веднага я позна и се надигна.
— Табита?
Табита разпери ръце.
— Радвам се да се видим отново. Как се чувстваш?
Спенсър докосна челото си. То беше мокро, като покрито с пот… или кръв.
— Не много добре. Къде съм?
Табита се изкиска.
— Не помниш ли какво се случи?
Спенсър се опита да се сети, но мислите й бяха пропаднали в дълбока, мрачна дупка.
— Нищо не помня.
Табита се приближи до Спенсър и токчетата й прозвъняха по студения твърд под. Кожата й миришеше на същия ванилов сапун, който използваше Али.
— Тук си заради онова, което направи — прошепна тя и дъхът й опари лицето на Спенсър. — Заради онова, което всички вие направихте. Тя ми каза, че ще си платите и беше права.
— Какво имаш предвид? Коя е тя?
Табита се престори, че заключва устата си и гълта ключа.
— Заклех се да не казвам.
— Какво се случи с мен? — Спенсър се опита да размърда краката си под завивките, но те бяха забързани с широки кожени колани. — Къде се намирам?
Табита завъртя очи.
— Трябва ли всичко да ти се казва? Мислех те за умна. Все пак те приеха в Принстън. Не че ще отидеш да учиш там.
Спенсър се ококори.
— З-защо не?
Табита се усмихна накриво и зловещо.
— Защото си мъртва. — След това се наведе напред и докосна очите на Спенсър, сякаш за да ги затвори. — Кажи чао-чао!
Спенсър изпищя и се опита да задържи очите си отворени, докато се бореше с кожените каиши. Когато погледна отново, вече се намираше в съвсем различна стая. Стените бяха зелени, а не розови. До леглото й стърчеше стойка на система и няколко жужащи апарата, които измерваха кръвното налягане и пулса й. На една ръка разстояние се виждаше малка масичка, върху която се намираха жълта пластмасова кана, мобилният й телефон и три кръгли, бели хапчета. Когато Спенсър погледна надолу, видя, че е облечена с памучна нощница, върху която имаше надпис „Собственост на Централна болница Принстън“.
Гласът на Табита отекна в главата й. „Тук си заради онова, което направи. Заради онова, което всички вие направихте. Тя ми каза, че ще си платите и беше права.“ Гейл ли имаше предвид? И откъде те двете се познаваха? Или имаше предвид Истинската Али?
И защо, по дяволите, беше в болницата? Спомняше си само как излезе в задния двор на „Айви хаус“ и чу нещо да пропуква в гората. Разнесоха се стъпки… някой я сграбчи… и после какво?
Мониторът й изпиука и като по команда в стаята влезе една сестра в синя престилка и касинка на главата.
— А, събудила си се. — Сестрата прегледа мониторите, после светна с фенерче в очите на Спенсър. — Казваш се Спенсър Хейстингс, нали? На шофьорската ти книжка пише, че си от Пенсилвания. Знаеш ли кой ден е днес?
Спенсър примигна. Всичко се развиваше твърде бързо.
— Ами… неделя?
— Точно така. — Сестрата вписа нещо в клипборда, който носеше.
— К-какво ми се е случило? — попита Спенсър със слаб глас.
Сестрата пристегна ръката й с лентата на апаратчето за кръвно налягане.
— Поела си свръхдоза опасна комбинация от наркотици. Преди около час промихме стомаха ти.
— Какво!? — Спенсър се надигна в леглото. — Това е невъзможно!
Сестрата въздъхна.
— Ами кръвната ти проба даде положителен резултат за марихуана, риталин и ЛСД. Токсичните картини на още двайсет и шест други младежи от същия купон също дадоха положителен резултат за тези субстанции, но всички твърдят, че не са вземали наркотици. — Тя завъртя очи. — Ще ми се поне един от вас да си беше признал, когато ви докарахме тук. Това щеше много повече да ни улесни.
Спенсър облиза устните си, които бяха толкова сухи, че чак боляха. Значи и други от присъстващите на купона бяха тук.
— Добре ли са всички?
— Добре са, но здраво ни изплашихте. — Сестрата написа още нещо на клипборда си и потупа Спенсър по крака. — Сега си почивай, чу ли? Тялото ти преживя доста сътресения.