Внезапно смутеното изражение на Колийн извика един стар спомен. Хана видя себе си и Мона да седят на най-добрата маса в кафенето. Към тях се приближи Колийн и попита дали може да седне при тях.
— Не сядаме с момичета, които носят хобитски обувки — отвърна Мона, сочейки обувките с квадратни носове на краката на Колийн. А Хана добави:
— Това е кръговратът на живота — защото до осми клас Колийн си носеше обяд в кутия с картинка на „Цар лъв“.
За части от секундата обидата си пролича на лицето й, но след това тя сви рамене и пропя:
— Ами добре. Приятен обяд, мацки!
Когато се отдалечи, Мона и Хана избухнаха в смях.
Работата бе там, че не много отдавна, докато беше в кликата на Али, Хана се беше присмивала и на Мона. А преди това Истинската Али се беше присмивала на Хана за това как от рулцата й капела мазнина по дънките. За това как не можела да прави акробатично колело по физическо. Хана си спомни колко унизена и засрамена се беше чувствала тогава. И въпреки това, когато дойде нейният ред да носи короната на Кралицата, тя започна да се подиграва на хората с такава лекота, сякаш никога не е била от другата страна.
Популярността бе превърнала Али, Мона и Хана в безмилостни кучки. Но по никакъв начин не беше променила Колийн — макар да ходеше с Майк, тя си оставаше същото момиче като преди. А Хана беше измъчвана от най-ужасната популярна кучка от всички — А.
Наистина ли искаше да причини нещо такова на някой друг?
Телефонът й внезапно изпиука пронизително в тихия коридор. На екрана се появи иконката за нов есемес. Хана се намръщи, затвори приложението за съобщение, което се канеше да пише, и отвори другото. Подателят представляваше объркана поредица от букви и цифри.
Хайде, Хана. Пращай клипа. Знам, че го искаш.
Стомахът на Хана се сви като опарен. Искаше ли го наистина? Майк й липсваше болезнено. Искаше тя да е с него тук, а не Колийн, да ходят заедно на кино и да играят часове наред на „Гран Туризмо“, както преди. Но как щеше да се примири със себе си, ако единственият начин да го постигне, бе да разпрати на всички клипа? Това й напомни за начина, по който се чувстваше, когато носеше обувки или гривна, задигнати от някой магазин; усещането да носи „Тифани“ на китката си бе страхотно, но дълбоко в себе си тя се чувстваше омърсена. Колийн може и да я дразнеше, но не бе направила нищо, за да заслужи свой собствен А.
Хана се върна на съобщението с връзката към клипа, пое си дълбоко дъх и натисна „Изтрий“. Почувства се пречистена. Почти… добра. Сякаш беше победила А. в собствената му игра.
От единия ъгъл на залата се разнесе писклив кикот и тя рязко се обърна. Зад нея отекнаха стъпки. Наоми Циглър и Райли Улфи се приближиха спокойно до нея с телефоните си в ръце.
— Този път надмина себе си, Хана — изкиска се Наоми.
— Много добре — додаде Райли, прибирайки кичур червена коса зад ухото си.
— За какво говорите? — сопна им се Хана.
— Този клип. — Наоми размаха телефона си напред-назад. — Безценен е.
Хана изтръпна. Клип? Дали Наоми имаше предвид онова, за което си мислеше? Но Хана беше изтрила съобщението! Нима А. го беше изпратил и беше казал, че е от нея?
— Не съм аз — избъбри тя.
Райли я погледна особено.
— Ами, това тук определено прилича на теб.
Тя тикна телефона си в лицето й. Хана погледна, очаквайки да види Колийн в латвийската реклама на йогурт, но вместо това зърна собствения си образ. Първата част на клипа беше от курса по танци на пилон. Тясната й блуза се вдигна нагоре, шортите й се плъзнаха надолу, разкривайки част от дантеленото й бельо. Бедрата й изглеждаха огромни, докато правеше кръгове и въртеливи движения, а когато се опита да се изкатери по пилона, наподобяваше на побъркана маймуна. Камерата беше успяла да снима чатала й, докато се свличаше към земята.