— Донесох ти брадвата.
— Добре, добре. Можеше да я задържиш.
— Имам си. Да прибера ли царевицата?
Прод гледаше отнесено към нивата.
— Ни веднъж не съм пропуснал да издоя кравата — каза той.
Сам го остави и отиде в обора за сърп. Намери. Оказа се, че кравата е умряла. Отиде на нивата и се залови за работа. След време видя, че и Прод е започнал един ред и работи здравата.
Доста след пладне, когато им оставаше още съвсем малко, Прод изчезна в къщата. Появи се след двадесетина минути, носеше кана и чиния със сандвичи. Хлябът беше сух, сандвичите с говежда саздърма — от непокътнатите запаси за „черни дни“ на мисис Прод, спомни си Сам. В каната имаше топла лимонада и умрели мухи. Сам не попита нищо. Приседнаха на ръба на коритото, в което пояха коня, и ядоха.
Сам отиде до нивата, оставена на угар, и започна да копае около затъналата машина. В това време дойде Прод и я изкара. През останалата част от деня засяха, като Сам зареждаше редосеялката. Машината продължаваше да си прави сама капани и да пада в тях и се наложи да я измъкват четири пъти. Като свършиха със сеитбата, Сам махна на Прод да отидат в обора, където вързаха умрялата крава с едно въже за врата и я изтеглиха с машината до гората. Когато най-после прибраха машината в обора за през нощта, Прод каза:
— Наистина този кон много ми липсва.
— Нали каза, че никак не ти липсва — нетактично си спомни Сам.
— Така ли? — каза Прод и като че ли започна да рови из паметта си. — Да — усмихна се той, като си припомни, — тогаз нищо не можеше да ме разтревожи, защото… ти знаеш защо. — Все още усмихнат, той се обърна към Сам и каза: — Ела да влезем вкъщи. — Усмивката не слизаше от лицето му.
Влязоха през кухнята. Тя беше още по-занемарена, отколкото изглеждаше отвън, дори часовникът беше спрял. Все със същата усмивка Прод отвори вратата на стаята на Джак и каза:
— Погледни, момче. Влизай направо и погледни.
Сам влезе и надникна в плетеното кошче. Тензухът беше накъсан, а синият памучен плат — влажен и вонящ. Очите на бебето бяха като тапицерски кабърчета, а кожата му — с цвят на горчица. Черепът му беше покрит с къса, синьо-черна, остра като конски косъм коса. Дишаше шумно.
Изражението на Сам не се промени. Той се обърна и отиде в кухнята, където застана загледан в една от димитните завеси, паднала на пода.
Все още усмихнат, Прод излезе от стаята на Джак и затвори вратата.
— Видя, че туй, слава богу, не е Джак — каза той отново с усмивка. — Майка трябва да е заминала да търси Джак. Да, да, точно тъй — заминала е да го търси. Тя не би се задоволила с нещо друго, сам знаеш. — Той пак се усмихна. — А за онова там докторът каза, че е монголоид. Нищо не може да се направи за него. Ще поотрасне и после трийсет години ще си стои все същото. Ако го заведеш при някой голям специалист в града, може да порасте и малко повече. — Говореше с усмивка. — Тъй каза докторът. Все пак не можеш го зарови в земята, нали?… За майка беше добре — тя толкоз обичаше цветя…
Сам не можеше да разбере толкова много думи, а и някои от тях излизаха твърде неясни от разтеглените в усмивка устни. Той насочи погледа си в очите на Прод. Разбра го точно какво иска — неща, които дори самият Прод не знаеше. И ги направи.
Когато свърши, двамата с Прод изчистиха кухнята. После изгориха кошчето заедно с пеленките, старателно ушити от стари чаршафи и прибрани в шкафа за бельо, както и овалното емайлирано корито, целулоидната дрънкалка и сините филцови обувчици с пухкави топчета, заедно с прозрачната целофанена кутия. Прод му махна весело от верандата.
— Ще видиш, като се върне майка. Тъй ще те натъпче с царевични питки, че ще се пръснеш.
— И да поправиш вратата на обора — каза дрезгаво Сам. — Пак ще дойда.
Понесъл товара си, той бавно се заизкачва по хълма и изчезна в гората. Из главата му се въртяха мисли, които не можеха да намерят израз нито в думи, нито в образи. За семейство Прод, сега пък и за тези деца. Семейство Прод бяха едно, преди да го приемат да живее при тях, а когато го прибраха при себе си, станаха нещо съвсем друго — сега знаеше със сигурност. А и той самият — докато беше сам, беше едно, а като прибра тези деца, стана нещо по-различно. Днес не отиде у Прод по някаква работа. Но след като отиде, трябваше да му помогне. И друг път пак ще отиде.
Самотен и сам. Самотният Сам. Сега и Прод беше самотен, и Джейни беше самотна, и близначките бяха самотни — е, всяка от тях имаше другата, но те бяха като един човек, разделен на две, който също е самотен. И той, Сам, пак беше самотен, макар че децата живееха при него.