— Чувала ли си някога за това същество? — прошепна Кикаха. После осъзна, че няма нужда да говори тихо и продължи на висок глас: — Имам чувството, че ние сме първите попаднали тук от момента, когато това създание е положено да почива.
— Не съм много сигурна, че сънят му ще е вечен. А на въпроса ти ще отговоря, че никога не съм чувала за това място. Нито за него. Не знам и името му, каквото и да е то. Но… — Тя поспря и продължи: — Моят народ е съхранил преданието за разумни, но нехуманоидни създания, които са предшествали тоаните. Говори се, че те са ни създали. Не се знае дали тези митове са оригинална част от праисторическата тоанска цивилизация или са обикновена измислица. Повечето тоани смятат, че ние сме се развили по естествен път, а не сме били създадени от който и да е било. Моите деди създадоха леблабиите — това сте вие. Цялото разнообразие от форми на живот, което ти е познато, е създадено в биолабораториите на моите предци, с цел да бъдат заселени изкуствените им вселени. Но ние сами да сме изкуствено създадени същества… о, не, никога!… Както и да е, митовете разказват за народа токина. Те приличали донякъде на това пред очите ни. Но токина били съвсем различни от нас. Говори се, че сме нахлули във вселената им и сме ги изтребили всички с изключение на един. Не знам. Легендите си противоречат по някои много интересни моменти.
В центъра на стаята стърчеше къса масивна колона, върху която бе поставен голям, прозрачен и ярко осветен куб. Съществото, чиито мъртви очи гледаха неясно накъде, висеше в куба.
— Една от ранните легенди разказва, че единственият оцелял след войната токина някъде се скрил. Затворил се в непристъпна гробница. След това заспал сън, от който нямало да се събуди до момента, в който световете ще се окажат застрашени от унищожение.
— Че какво го интересува него дали ще бъдат унищожени или не?
— Разказвам ти историята както е стигнала до мен, предавана поколения наред — обясни му тя. — Като знаеш толкова, обясни ми го ти! Откъде се е взел? Какво е това място? Легендата твърди, че той държи света под око. Я виж стените. На тях за изобразени картини от много вселени. Някои от тях ми се струват направо съвременни!
— Но как би могъл да държи света под око? Той е в безсъзнание или дори може би направо си е мъртъв!
— Откъде мога да знам? — разпери безпомощно ръце Анана.
Кикаха не отговори. Огледа куполовидната камера, която беше по-голяма от хангар за цепелини. Светлината идваше незнайно откъде, а наситено синия таван го заслепяваше. Въпреки това, като присвиеше леко очи, той виждаше хиляди преместващи се по периферията на тавана форми. Повечето от тях изглеждаха като букви на странна азбука или математически формули. Понякога му се струваше, че различава творения на изкуството, създадени от побъркан мозък. Но си даваше сметка, че подобно впечатление може да се дължи на собствената му нагласа да възприема нещата по определен начин.
По стените се преместваха хоризонтални ивици от бързо сменящи се цветове в най-различни нюанси. Между тях пробягваха тримерни сцени. Появяваха се за миг и веднага биваха сменяни от следващите. Кикаха се приближи до стените и се загледа в онова, което ставаше на нивото на очите му. Пред него се разгръщаха пейзажи и образи на разумни същества от различните светове, повече от които беше посещавал. Една от картините представляваше изглед от птичи поглед към Манхатън. Но в долния й край се виждаше двойка близнаци-небостъргачи, които се издигаха над „Емпайър Стейт Билдинг“.
Образите идваха и си отиваха бързо. Само след няколко минути очите го заболяха. Затвори ги за малко. Когато наново ги отвори, обърна се към централната атракция. Основата на гробницата беше кръгла и по нея се носеха все същите цветни ивици, но този път вертикални. Съществото вътре в куба беше голо и очевидно от мъжки пол. Тестисите му бяха в кръгла торбичка от синкава хрущялна тъкан, на чиято повърхност излизаха отвори за въздух. Пенисът му представляваше дебел цилиндър без препуциум, а от двете му страни излизаха тънки леко извити пипалца.
Като ги видя, Анана изсумтя неопределено, после се обади:
— Питам се…
— Какво?
— Женската от неговия вид, с която се е съвокуплявал, сигурно е разполагала с едно допълнително усещане за секса, имам предвид за удоволствието от секса. Вярно е, че тези пипалца могат да имат и чисто репродуктивно предназначение. Но ми се струва, че те биха докосвали партньорката по начин, който изобщо не мога да си представя.
— Никога няма да разбереш — каза й той.
— Може би. Не забравяй, че неочакваното се случва точно толкова често, колкото и очакваното. Това е истина най-малкото докато съм покрай тебе.