Накрая видя какво беше. Наистина се оказа Хрууз. Беше паднал по гръб, а очите му бяха отворени. Изпод тялото му излизаше струя кръв, сякаш Смъртта бе постлала червено килимче за своя клиент. Здравият череп се бе спукал. Приближавайки с всички предпазни мерки се към трупа Кикаха видя, че лявото му бедро бе превързано със широк бинт. Кракът бе изцапан от стеклата се от раната кръв. Изглежда Клифтън наистина бе успял да простреля люспестия, преди да загине сам. Хрууз се бе превързал набързо преди да отвлече Дингстет и да нападне замъка. Сигурно е изгарял от желание за мъст. Не е могъл да чака миг повече — просто е трябвало да атакува, независимо от раната си. Изглежда постепенната загуба на кръв бе отслабила дори неговия организъм до степен да падне от летателния си апарат.
Последна точка в полза на Клифтън.
Обади се да съобщи на Манату Ворцион новините.
— Много жалко, че не успяхме да го заловим жив — въздъхна тя. — Истинска съкровищница на знания и последен от своята раса при това. Но от друга страна изпитвам облекчение, че вече не представлява заплаха за нас. Между другото вече виждам пейзажа около двореца. Сега мога да ти кажа, че Хрууз е телепортирал не само сградата, а и поляните и градините наоколо. Картина на пълна разруха наистина. Предполагам, че Хрууз е телепортирал себе си и Дингстет на място извън двореца. Съмнявам се, че е съжалявал, че не е вътре в момента на приземяването му. След това е влязъл, за да приключи с всички ни.
— Вече можем да потърсим Анана и Червения Орк — напомни й Кикаха.
— Разбирам желанието ти — отговори му тя, — но първо трябва да намерим Уематол.
Поговориха още няколко минути. Тя му съобщи, че започва търсенето от североизточния край на двореца. Той трябваше да се насочи към нея с единствената задача да открие двойника. Щяха да поддържат непрекъснат радиоконтакт и през пет минути да се информират къде се намират в момента.
Кикаха изключи връзката. Летателният апарат се рееше петдесет стъпки над главата му. Просто нямаше как да се добере до него. Сви философски рамене и отново започна да се катери и спуска през планините отломки. Накрая намери изход, който не беше изцяло затрупан с боклуци. Близо до центъра на следващата стая видя човек, подпрял се в полумрака на паднала и счупена колона. Насочи фенерчето си към мъжа. Беше Уематол, който не помръдваше, а очите му бяха затворени. Дори слоят прах не можеше да скрие аленочервените му ботуши и лента през челото. Гръдният му кош бе покрит от прах, просмукан с кръв. Лъчеметът му не се виждаше и единственото му оръжие бе кинжалът в канията.
— Уематол! — извика Кикаха.
Гласът му отекна от стените. Двойникът не помръдна.
Кикаха вдигна радиото до устните си, после реши да провери в какво състояние е Уематол, преди да се обади. Приближи се до тялото, наведе се и го повика по име.
В следващият миг десният крак на Уематол изби лъчемета от ръката на Кикаха.
22
Кикаха едва не се вцепени от изненада — нещо, което му се бе случвало много рядко в живота му, — но бързо се съвзе. Хвърли се върху човека пред него, мушвайки в лицето му с тънкото си като писалка фенерче.
Тоанът извади дългия си кинжал и се надигна. Кикаха сграбчи китката на ръката с кинжала. В същото време другата му ръка застрашително се насочи към лявото око на нападателя. И щеше да го прониже до мозъка, ако тоанът не бе извърнал леко глава. Фенерчето се плъзна по външната страна на окото му, разсече кожата и се плъзна без да му навреди повече. Кикаха пусна вече безполезната вещ и изви лявата китка на Повелителя. В същото време изви тялото си настрани, за да не му даде възможност да забие коляно в слабините му. Но макар да се опита да извие китката със сила, която би трябвало да я счупи, той успя да я завърти само на половин оборот, което не беше достатъчно. Този мъж действително беше силен. И все пак кинжалът издрънча на земята.
Кикаха се изви назад и дръпна с все сила противника си напред, премествайки баланса на тялото си така, че да го завърти в дъга. Но той го изненада, като не се противопостави. Позволи на Кикаха да го засили като чукохвъргач и да го запрати встрани от себе си. Излетя на десетина стъпки, падна, ловко се претърколи няколко пъти върху земята и пъргаво скочи на крака като пантера.
Кикаха се бе опитал да развие атаката си още по време на падането му. Повелителя се хвърли за лъчемета си, който се оказа скрит между две малки купчинки. Кикаха мигновено смени посоката си, за да му попречи. Повелителя се наведе и тичешком взе оръжието. Кикаха го настигна, скочи и заби двата си крака в хълбоците му. Мъжът изненадано извика и падна. Но не изпусна оръжието, а само се плъзна напред по лице.