Макар и Кикаха да бе загубил равновесие и сам да бе паднал на пода, той бързо се изправи. Повелителя се обърна. От дълбоките драскотини по лицето, гърдите и корема му се стичаха струйки кръв. В следващия миг той вдигна лъчемета. Миг преди да натисне спусъка, ножът на Кикаха зловещо избръмча. Острието му се заби на близо инч в левия бицепс на мъжа и той изпусна лъчемета. Хвана дръжката на кинжала с дясната си ръка и го изтегли. После се изправи на крака с изумителна лекота. Наведе се и посегна с ранената лява ръка за лъчемета.
Изревавайки разгневено, Кикаха скочи напред и отново заби едновременно и двата си крака, този път в гърдите на своя противник точно в мига, когато той се изправяше. Лъчеметът успя да стреля само веднъж и виолетовият му лъч разсече полумрака. Остра болка опари лявата китка на Кикаха. Миг по-късно оръжието отново издрънча на пода и се плъзна по него. Въздухът излезе от дробовете на Повелителя със свистене и той залитна назад. Кинжалът излетя от другата му ръка, когато той замахна с нея, опитвайки се да запази равновесие. Не можа и падна по гръб.
Кикаха беше съумял така да се извърти след удара, който беше нанесъл, че вместо да падне по гръб, се приземи приклекнал. Но реши, че не бива да губи време в опит да вземе кинжала. Надявайки се да се справи с врага, докато още беше на земята, уязвим срещу почти всякаква атака, той се затича към него. Повелителя скочи на крака, сякаш повдигнат във въздуха от невидима ръка. Държеше нещо и го запрати в посока към Кикаха.
За миг Кикаха загуби ориентация. Мозъкът и тялото му престанаха да чувстват. Камъкът беше излетял от тъмнината и без да му остави никакво време за реакция, се бе забил в челото му. Кикаха спря атаката си. Някакво непокътнато ъгълче на съзнанието му регистрира падналия в краката му окървавен мраморен отломък. Фактът, че ударът не го бе оставил на място убит или най-малкото загубил съзнание, говореше, че и силите на Повелителя се бяха изчерпили. А може би засилването не се беше получило.
Състоянието му беше тежко. В допълнение към това, намираше се в по-неизгодна ситуация, понеже Повелителя беше вдигнал от пода кинжала. Но и той дишаше на пресекулки, а от раната на ръката му течеше струйка кръв.
Кикаха избърса с неуверена ръка кръвта от челото и клепачите си. Трябваше му още малко време да възстанови и дишането си и пак можеше да атакува.
— Червени Орк! — каза той, поемайки си въздух на големи глътки. — Как успя да избягаш? Какво стори на Уематол преди да му отнемеш ботушите, лентата и кинжала?
— Заблудих те, нали? — успя да се усмихне Повелителя.
— Не за дълго.
— За мен беше достатъчно дълго. Преди да научиш как се измъкнах от килията, ще ми разкажеш ли какво става тук?
Беше очевидно, че Червения Орк се опитва да отложи с още малко продължението на схватката, за да си поеме дъх. Кикаха нямаше нищо против. И той можеше да се възползва от краткия отдих. А и изведнъж осъзна, че е време да се обади на Манату Ворцион. Тя щеше да долети веднага. Разбира се, ако успееше да го намери. Но когато повдигна ръката, на която беше пристегната радиостанцията, той установи, че устройството вече не е там. На негово място имаше дълбока рана от изгаряне. Единственият изстрел на Червения Орк с лъчемета беше попаднал върху каишката и бе отнесъл малко кожа заедно с нея. Истински късмет, че не бе прерязал и китката му.
Загубата на радиото не влошаваше положението му. Той не се нуждаеше от помощта й и щеше да бъде безкрайно разочарован ако тя, а не той, убиеше Червения Орк.
Дишането му започваше да става по-равномерно.
— Хрууз пренесе целия дворец в друга вселена — обясни накъсо той. — В света на Нивата, доколкото мога да се ориентирам. Останалото лесно можеш да съобразиш. Сега е твой ред.
Докато разговаряха той се бе огледал, надявайки се да види къде се бе плъзнал лъчемета. Не го видя.
— Така ли — проточи Червения Орк. — Това било, значи. А хрингдизецът още жив ли е?
— Не. Успя ли и Анана да избяга с теб?
— Не знам. Мога да говоря само за себе си. Аз можах да изпълзя от моята килия, след като всичко наоколо се срути. Загубих доста кожа, провирайки се през невероятно тесни дупки. После видях Уематол да лети наблизо. Скочих върху него от една купчина отломки и го съборих от апарата. Той за нещастие продължи да лети. По време на схватката ми с Уематол, лъчеметът му изпадна през една дупка в пода и после не можах да го намеря. Извих му врата, обух ботушите му, сложих си лентата и взех кинжала. Заблудих те достатъчно дълго, за да се приближиш наблизо. И ето ме пред тебе, готов да сложа последна точка на сагата за Кикаха.