Въпреки това той не изпусна вената от зъбите си. Тогава Червения Орк заблъска главата му с ръба на дланта си. Това замая Кикаха до такава степен, че той разтвори челюсти и се изтърколи настрани. Някак смътно усети, че очният нерв се бе скъсал. Когато спря да се търкаля, изчовърканото му око — сплескано и с изтекла очна течност — го гледаше безизразно на няколко инча от другото му око.
Гледката му вдъхна нови сили. Изправи се в същото време, когато стана и Червения Орк. И го нападна моментално. Червения Орк се обърна, за да отблъсне атаката. Но полетя назад, защото главата на Кикаха се бе забила в корема му. Кикаха падна заедно с него, но протегна ръка и сграбчи тестисите на тоана. И докато Червения Орк се извиваше в агония, Кикаха стана и скочи върху падналия си противник с двата крака. Няколко ребра изпукаха и тоанът изпищя.
Това трябваше да сложи край на схватката. Но Червения Орк не бе онзи, който можеше да бъде спрян от силна болка и няколко контузии. Докато се бореше с болката, ръката му машинално се стрелна и сграбчи Кикаха за глезена. В следващата секунда той дръпна със сила, каквато изглеждаше невъзможно, че още може да притежава. Кикаха падна назад, но се изви в последния момент, за да не се сгромоляса направо по гръб. Така че полетя върху пода с рамото напред. Червения Орк бе успял да се полуизвърне, а ръката му продължаваше да стиска крака на Кикаха със страхотна сила. Кикаха седна, избра един от пръстите и го изви до упор назад. Костта изпука, тоанът отново изпищя и пусна крака му. Кикаха се изправи на колене и заби юмрук в лицето на тоана. Хрущялът изпращя. От ноздрите му потече кръв. И въпреки това, подчинявайки се на някакъв инстинкт, той автоматично замахна и улучи с юмрука си брадичката на Кикаха. Ако Червения Орк не бе загубил толкова сили, точното му попадение би нокаутирало Кикаха. Сега само главата му отново звънна. Когато замайването му попремина, той видя, че Червения Орк за пореден път става на крака. После, клатейки се, се изправи над Кикаха.
— Не можеш да ме победиш — изграчи той. — Ти си леблабий, а аз съм Червения Орк.
— Голяма работа. Аз пък съм Кикаха.
Гласът му прозвуча неубедително, но той се претърколи настрани, а тоанът залитайки го последва. Червения Орк спря, когато видя кинжала на пода, после отиде до него и го вдигна.
— Ще ти отрежа топките, както отрязах онези на баща ми — каза той — и ще ги изям сурови, точно както изядох неговите.
— Лесно е на думи — отвърна му Кикаха. — Не разбираш ли, че онова, което си сторил на толкова много хора, но особено това, което направи с Анана, винаги ще ми дава сили да те нападам, независимо как ще се опиташ да ме спреш.
— Добре, време е да приключваме с тази история, леблабий. Глупаво е да ти давам надежда, че някога ще можеш да ме победиш. Сега ще умреш.
— Някога. Но не сега.
— От това няма да избягаш — помаха с кинжала тоанът.
Гледайки изкривеното от агонизираща болка лице на своя враг и присвитата му поза, Кикаха си помисли, че би могъл да обикаля около Червения Орк, докато той падне от изнемощение. Страхуваше се обаче да не падне той сам пръв.
В този момент ръката му неволно докосна торбата, в която носеше Рога. В гнева си напълно бе забравил за него. Извади го и го хвана за единия край като тояга. Шамбаримен едва ли си бе представял някога, че инструментът ще бъде използван точно по този начин. Но щеше да свърши работа. Кикаха бавно пристъпи към Повелителя.
— Ще се говори, че си използвал нож, за да убиеш невъоръжен човек — каза той.
— Искаш да го хвърля, така ли? Но нали никой така и няма да стане свидетел на тази схватка. Жалко наистина. Тя би трябвало да се увековечи в ода. Може би така и ще стане. Но имай предвид, че аз ще съм този, който ще разкаже на другите как се е развила схватката.
— Винаги си бил най-обикновен страхлив лъжец — въздъхна Кикаха. — Добре, използвай кинжала. Уверявам те, името ти няма да се забрави. Ти ще останеш в историята като единственият човек в историята, убит от Рога.
Червения Орк не каза нищо. Той пристъпи към Кикаха с ножа. Мушна с него, но Рога го удари през китката. Все пак Червения Орк не го изпусна. Той отново атакува с него и този път острието проникна в гърдите на Кикаха. Раната се оказа много плитка, защото Кикаха съумя за хване ръката с кинжала а с другата нанесе кънтящ удар по главата на Червения Орк. Повелителя изтръгна със сила ръката си, отстъпи за няколко секунди и отново нападна.