Тя също бе само по мокасини и колан. Оръжията й бяха като на Кикаха, но в допълнение носеше и дълго копие. На гърба й бе пристегната раница.
Кикаха си мислеше за местните жители, които ги бяха насочили към тази пътека. Те изглеждаха напълно сигурни, че Порталът за храма на спящия е на върха на планината. А неговите надежди бяха, че Порталът е „врата“. Местните, с които бе разговарял никога не се бяха качвали на върха, защото не притежаваха стоките, които трябваше да дадат на Пазителя на Портала, за да получат отговори на своите въпроси. Но разбира се познаваха някого, който познаваше друг, който със сигурност знаеше трети, който бе посещавал Пазителя.
Нищо чудно и това да се окажеше поредното разочарование. Но те не можеха да си позволят да игнорират какъвто и да е било слух или предание за нещо, което в крайна сметка би могло да се окаже врата на Повелител. А и освен това какво друго им оставаше да правят?
Преди малко повече от едно и половина десетилетие двамата с Анана бяха избягали от Невъзможния свят на Уртона в света на нивата. Тогава той бе напълно уверен, че скоро ще могат да направят онова, което трябваше да сторят.
Приключенията им на Невъзможния свят, света на постоянните промени, на нестабилността и на несигурността бяха изтощителни. Няколко седмици се оказаха необходими на Кикаха и Анана да си отдъхнат от тях в света на нивата. Едва след като се бяха повъзстановили потърсиха и намериха врата, която ги телепортира направо в двореца на Улф, който сега бе празен. Дворецът, издигнат на самия връх на монолита, представляващ света на нивата.
Бяха се въоръжили с оръжия на Повелителите — много по-съвършени от всичко, известно на Земята. После активираха вратата, която още преди това ги бе извела вече веднъж в една пещера в Южна Калифорния. Същата през която Кикаха се беше върнал за първи път на Земята след дълги години на отсъствие.
Но когато минаха през вратата той и Анана се озоваха на една планета от тази изкуствена вселена, известна като Уазис. Вратата се бе оказала еднопосочна клопка и Кикаха нямаше и най-малка представа кой им бе погодил номера.
Много пъти се бе хвалил той, че не съществува затвор или клопка, които биха могли да го задържат за дълго. Е, сега трябваше да си изяде думите обратно. И вкусът им сигурно щеше да бъде като на куришки от лешояд, посипани с пепел.
Вчера двамата с Анана бяха спрели на две трети от височината на планината, за да пренощуват. На заранта бяха продължили и вече трябваше да се намират доста близко до върха.
Пет минути по-късно той долови детски гласове. Две минути по-късно те излязоха на края на малко плато.
Селцето в центъра на платото по всичко приличаше на другите села в този район на планетата. Кръгла стена от високи и заострени колове заграждаше приблизително четиридесет дървени колиби с конични покриви. В центъра на селото се виждаше храм — двуетажна дървена сграда, увенчана с кръгла кула и множество дървени идоли вътре и наоколо.
Ако разказите на местните жители бяха истина, в храма трябваше да има врата. Говореше се, че сградата била издигната около вертикално съоръжение от „божествен“ метал. Тънките му пръти оформяли шестоъгълен отвор към света на боговете. А според някои предания, може би към света на демоните.
Местните също твърдяха, че шестоъгълникът стоял на върха на планината още преди да бъдат създадени от боговете. Боговете — или демоните — използвали този проход между световете дълго преди да се появят местните жители и щели да продължат да го използват дълго след като пак те изчезнели от лицето на земята.
Цаш пръв бе разказал тази легенда на Кикаха. Той служеше на божество, което едно време бе незначително, но започваше да става все по-известно и дори може би му бе съдено да стане номер едно на този остров с големината на земната Гренландия.
Цаш по-точно бе казал:
— Порталът към отвъдното е отворен. И всеки може да мине през него. Но той само ще се озове от другата страна на шестоъгълна врата и все още в нашия свят, освен ако не произнесе магическата дума. Но никой не би могъл да каже какво очаква знаещия думата от другата страна.
— А къде се намира тази врата? — бе поискал да узнае Кикаха.
А Цаш бе махнал с ръка на запад. Жестът му бе обхванал голяма територия, тъй като в онзи момент двамата се намираха в храм, построен върху една скала на брега на Източното море.