И все пак любопитството да разбере защо Манату Ворцион го бе поканила тук, бе твърде силно, за да може да разглежда спокойно декорацията. След като бе отведен до отделената за него стая, той се изкъпа, заставайки под водопада, който падаше непосредствено покрай външната стена и изчезване надолу през многобройните дупки в пода. Когато излезе изпод струята, една девойка, която можеше да спечели с голям аванс всеки земен конкурс за красота, му помогна да се избърше. После му подаде чифт сандали. С впечатлението, че сандалите са нещо като официално облекло, изисквано от случая, той слезе по излъсканите до блясък стъпала на стълбата. Посрещна го Лингуалан и го съпроводи до трапезарията. Това беше една голяма стая, свободна от всякакви мебели. Подът й беше застлан с изключителни дебел килим. Господарката на този свят седеше кръстосала крака срещу госта си. Останалите присъстващи бяха двама грамадни, но добре изглеждащи мъже и две също така едри, но красиви жени. Манату Ворцион ги представи и поясни:
— Това са моите партньори в леглото.
„Всички едновременно?“, запита се Кикаха.
Тя допълни:
— Едновременно с това те са и мои любовници. Както знаеш — защото трябва да го знаеш! — има съществена разлика между партньор в леглото и любовник.
В този момент прислугата донесе храната. Лингуалан беше начело и вероятно играеше ролята на главен иконом. Ястията представляваха разнообразни съчетания от плодове и зеленчуци — повечето непознати на Кикаха — печено прасе, еленско месо и диви птици. Замесеният с масло хляб беше намазан с дебел слой конфитюр, само от външния вид на който очите се разтваряха широко, а тялото потрепваше в екстаз.
Чашите бяха от някакви морски раковини и в тях имаше четири различни вида напитки. В едната беше налята най-обикновена вода, в друга — леко и чудесно вино, в третата — питие, напомнящо на леко разредено уиски, а в четвъртата имаше нещо, което никога преди не бе опитвал.
Той яде и пи достатъчно, за да засити стомаха си, макар да не прекали с месото, за да може да опита още една филия с хляб и конфитюр. Манату Ворцион кимна одобрително, забелязвайки въздържаността му. Истината бе, че повече му се пиеше, отколкото ядеше, но нито мястото, нито времето бяха подходящи за това.
А най-добре според него беше да спрат вежливия брътвеж и най-сетне да получи отговори на въпросите, които го вълнуваха. Великата майка обаче май много не бързаше, а и какво друго би могло да се очаква от една жена, преживяла досега повече от трийсет хиляди години.
След като приключиха, всички излязоха навън, за да почетат с присъствието си церемонията в чест на госта. Танците бяха живописни и шумни, текстовете на песните изобилстваха от позовавания на митове и легенди, за които Кикаха дори не бе чувал. Лингуалан, който стоеше неотлъчно редом с него, се опита да обясни смисъла им, но скоро се отказа, защото гласът му се губеше в силния шум. Но Кикаха не съжаляваше, че може нещо да не разбере. Това, за което жадуваше, бе информация от първоизточника и единствено Манату Ворцион, „нашата господарка“, можеше да му я даде.
Изморен, макар и малко възбуден, той се прибра разочарован в стаята си. Цял час въртене, прозявки и борба с двете плътни одеяла му бе необходим, преди да успее най-сетне да заспи. Но неочаквано се събуди от невероятно реален сън, в който видя лицето на Анана да се появява сред сиви и страшни облаци.
Рано на другата сутрин се събуди, изкъпа се, хапна и приключи с всички онези неща, които са необходими, но отнемат много време. Едва тогава слезе по стълбището и излезе от дървото, за да се включи към закуската, която бе сервирана близо до входа. Гигантката не се появи. Лингуалан разведе Кикаха из селището, показа му по-интересните места и му разказа за тяхната история и смисъл. Кикаха бе изпълнен с отвращение. Изглежда нямаше значение в коя вселена се намира — гостът така или иначе трябва да мине през задължителната програма.
И все пак известна полза имаше — успя да разбере що за господарка бе тя. Оказа се, че е благоразположен деспот. Тя беше определила в каква среда трябва да живеят леблабиите и що за общество трябваше да „създадат“. Джунгли, гори, много реки и езера — това покриваше повърхността на планетата в по-голямата й част. Нямаше пустини, но изобилстваха ниските планински вериги.