През гъстата растителност бродеха малочислени семейства или по-големи племена. Ловът, риболовът и изобщо грижата за прехраната отнемаха не повече от няколко часа на ден. Земеделието се свеждаше до грижа за малки градинки. Свободното време беше посветено на разговори (леблабиите са големи дърдорковци), възпитание на децата, събрания на племенния съвет, занимания с изкуство, спортни състезания и… съвокупление. Последното представляваше нещо като обществена игра и обясняваше защо мъжете-победители бяха овързали членовете си с панделки, а жените-победителки имаха нарисувани триъгълници на коремите си. Синьото, зеленото и оранжевото бяха цветовете на заелите първо, второ и трето място, а самите състезания се радваха на голяма популярност.
Жените и мъжете се ползваха от еднакви права. Вместо да воюват с други групи, мъжете и жените се включваха в бурни и понякога доста груби атлетически игри, съревновавайки се със съседните племена.
По думите на Лингуалан поданиците на Манату Ворцион бил толкова щастливи, колкото е възможно да бъдат хората.
Кикаха, който беше живял сред доста първобитни племена, знаеше, че невъзможността от усамотение и сигурността на племенния живот изискват стриктно придържане към определени правила на поведение. Всеки, който посмееше да се опълчи срещу тях, трябваше да очаква да му посмачкат фасона. И ако това не помогнеше, а после не му повлияеше дори и изолацията, очакваше го изгнание и дори смърт. Всъщност непокорните предпочитаха смъртта. Изгонването от племето беше непоносимо мъчение.
Той разпита Лингуалан за подробности.
— Нашата господарка постанови, че желаещите да се занимават с изкуство или изобретателите трябва да бъдат оставени на мира. Но ексползивите са табу, а огнестрелните оръжия изобщо са забранени. Забранени са и двигателите, които работят с гориво. Тя казва, че нещата, направени от желязо, ако не са произведения на изкуството, внасят отрова в почвата, въздуха и водата. Тя ни разказа какво става с родната ти планета Земя-1. — Той замълча, потръпна и завърши: — Ние не искаме това, а дори да поискахме, Тя нямаше да ни позволи да го направим.
— Но тук няма никаква опасност от пренаселеност — каза Кикаха. — Всички тоани налагат ограничения върху раждаемостта във всяка вселена, с изключение на тези, в които са Земя-1 и Земя-2. Например Джадауин — едно време Повелител на света на нивата — реши проблема като добави в питейната вода химикал, редуциращ плодовитостта.
— Не знам нищо нито за него, нито за другите Повелители — въздъхна Лингуалан. — Но Нашата господарка се е погрижила да направи телата ни такива, че да можем да се оплождаме само през достатъчно дълъг интервал.
— Да не би да не знаете какво е убийство, кражба, омраза или сексуално престъпление?
Лингуалан сви рамене и отговори:
— Уви, не е така. Великата ни майка казва, че тези неща са неизбежни понеже сме човешки същества. Но все пак имаме племенен съвет, който се произнася по спорните въпроси и решението му е окончателно, макар че може да се обжалва пред Манату Ворцион. Много е трудно да не бъдеш открит след извършване на убийство. Рядко се случва. И сексуалните престъпления не стават често. Наказанието за блудство с дете под дванайсет години е смърт. Над тази възраст се изисква двойката да прави любов само по взаимно съгласие. — Той се замисли за кратко и допълни: — Грубото отношение към дете, физическото му, психическо или емоционално малтретиране се наказва със смърт или изгонване. Но честно казано не съм чувал за подобни случаи в племената, за които знам. Децата са най-ценното ни притежание, ако разбира се приемем, че те могат да се притежават.
Кикаха не го попита дали не му е неприятно животът му да протича както е определила Великата майка или как там й казваха. Вероятно самото задаване на подобен въпрос би накарало Лингуалан да се усъмни в това дали Кикаха е нормален.
— И всички са щастливи и живеят в есктаз, така ли? — попита той вместо това. — Дали това е хубаво или лошо?
Лингуалан отново сви рамене и отвърна с философско примирение:
— Има ли свят, в който нещата да са само хубави?
Кикаха вече беше разбрал, че ще умре от скука, ако се задържи тук за по-дълго.
Когато се върнаха при дървото, Манату Ворцион го поздрави още на входа.
— Сега аз и ти ще си поговорим за Червения Орк. И за много други неща.
Тя го поведе по централното стълбище към шестия етаж, където минаха по дълъг коридор, преди да стигнат до просторна стая. На едната стена имаше грамадно огледало, дванайсет стъпки високо. На единствената маса беше поставена сребърна кана и три сребърни чаши, всички украсени с релефни фигури на хора и странни животни. Погледът му бе привлечен от една от фигурите. Образът беше на люспестия странник.