Манату Ворцион му предложи да седне на единия от двата налични стола.
— Това място е табу, освен за мен или гостите ми, разбира се. Никой няма да ни обезпокои. — Тя седна и напълни две от чашите със зеленикава течност. После продължи: — Между въпросите, които искаш да ми зададеш е и този защо и как беше прехвърлен от планетата на Червения Орк до тук, нали?
Кикаха кимна и отпи от течността. Имаше вкус… единственият начин, по който би могъл да го опише, бе да каже, че бе съставена от отделни слоеве втечнена слънчева, лунна и звездна светлина. Сърцето му заби по-бързо, главата му сякаш леко се разшири, тялото му се изпълни с приятна топлина.
— Не пий прекалено бързо — предупреди го тя.
Кикаха беше свикнал с хорската голота, но тези огромни, заоблени и твърди гърди от другата страна на масата предизвикваха в него странно чувство. Отчасти сексуална възбуда, отчасти… какво? В съзнанието му се мерна картина, в която той беше полюшван от вълните на амниотичното море затворен в крипта зародиш, който спи и сънува сънища без думи. Не, за които не знае думите. Можеше само да мисли. И мислеше не само без помощта на езика. Мислеше без образи. Липсваха му думите, а мозъкът му беше лишен в същата степен и от образите. Просто се рееше в среда от чиста емоция. Беше в безопасност, сит и не желаеше дори да помисля, че може да напусне това място. Тук беше рая, адът… адът бе всичко останало навън.
Доста бързо това усещане се стопи. Амниотичният океан отстъпи с глух рев, сякаш торбата се бе пробила и течността изтичаше в огромен водопад. Паниката го проряза и миг по-късно той отново бе същият какъвто бе преди това.
Леко разтърси глава и вътре в себе си се закле, че повече няма да вкуси и глътка от коварната зеленикава течност. Или поне няма да го стори в тази стая и още по-малко в нейно присъствие.
Манату Ворцион се усмихна сякаш четеше мислите му. После каза:
— Отдавна знам за Червения Орк и плановете които крои. Доста по-отскоро знам и за тебе. А също така знам и за някои неща, които стават в другите светове. — Без да погледне зад гърба си, тя мушна пръст в посока на сребристото огледало, окачено на стената и поясни: — През онова там аз мога да чувам и виждам различни събития. Свързано с вратите, поставени от други, както и с тези монтирани от мен в слабите места на стените между вселените. Предаването не винаги е добро и доста често имам проблеми да поддържам желаната от мен настройка на дадена честота. Но се старая да не изпускам от око определени ключови места. Би могъл да кажеш, че държа пръст върху пулса на множество светове. Хората ми вярват, че имам вълшебно огледало.
Кикаха искаше да я попита дали това устройство е древно и тя го е наследила по някакъв начин или сама го е направила. Анана му бе разказала някои неща за нея. Едното беше, че тя е единственият учен, може би с изключение само на Червения Орк, между Повелителите. Дали това е истина или не бе отделен въпрос. Важното беше, че тя притежава това устройство.
— Бях чувала за теб, а от време на време можех и да те видя — продължи разказа си тя. — Но до неотдавна, когато те открих с помощта на глиндгласа — и тя отново посочи към огледалото — не се бях опитвала да те прехвърля насам чрез пренастройка на някоя от вратите. Просто не се налагаше. В момента, в който се появи основателна причина да го направя, аз заложих няколко клопки — което, уверявам те, никак не е просто да се направи от разстояние, — надявайки се един ден да те заловя. Поставих и сигнализиращи системи, които трябваше да ме предупредят в случай, че ти се появеше сам, без придружител, в някоя от вратите.
— И как щяха да ме познаят твоите датчици? — поинтересува се Кикаха.
— Кожата на всеки човек притежава уникална структура на био-електрическо поле. Моята глиндгласа може да открие това поле и да го регистрира. Тя може да засече и масата на обекта. Използвах видеодетектор, което правя рядко, защото трудно се удържа в синхронизация. Нямах избор, трябваше да програмирам в компютъра твоето физическо описание, с което разполагах от други източници. В него се съхраняват образите на всички лица, засечени някога от глиндгласа. Когато накрая ти бе засечен, устройството издаде звуков сигнал и извади на индикация образа ти и останалите ти параметри… От този момент нататък, се включиха капаните, които трябваше да се задействат щом попаднеше в обсега на действие на глиндгласа и да те прехвърлят при мен. Вероятността беше малка, защото вратите са може би стотици хиляди, а аз можех да контролирам само към хиляда.