— А защо не заловиш и Червения Орк?
— Съмнявам се той да знае, че бих искала да сторя това. Но нищо чудно да се досеща за съществуването на устройство като глиндгласа. Имам основания да вярвам, че носи винаги със себе си честотен неутрализатор.
— Дори и така да е, липсата на честота при наличие на обект с очакваната маса може да е индикация за присъствието на Червения Орк. Още повече след като е възможен и визуален контрол. Какъв е проблемът?
— Ти не си хитрец, а просто убиец на Повелители — усмихна се тя. — Първо, визуалното засичане е крайно ненадеждно поради честото му излизане от синхронизация. Второ, Червения Орк досега не е влизал в нито един от моите капани — поне не доколкото ми е известно. Не знам… напълно възможно е да разполага с устройство за разстройване работата на видеодетектора, както и с излъчвател на лъжлив сигнал за маса. Не мисли, че ти си най-хитрият!
— А защо ме прехвърли в гората, а не направо тук?
— Трябваше ти време да се пренастроиш, а освен това трябваше да бъдеш приветстван с мир от Лингуалан. Кой знае какво би могло да се случи, ако се озовеше направо сред непознати? Знам че си бърз. Дали нямаше да извадиш лъчемета си, преди да си се ориентирал в ситуацията?
— За мен ли става дума?
— О, не ти липсва самочувствие! Това е похвална характеристика… но само до определено ниво.
Кикаха не вярваше на даденото обяснение. Истината по-скоро бе, че тя беше предпазлива. Не искаше никой да попада направо при нея след телепортация. Подобен пътешественик би могъл да носи бомба или някакво друго средство за масово унищожение. Нямаше никакво съмнение, че дърветата в зоната, където беше пристигнал, са съоръжени с най-различни скрити детектори. И те щяха да я предупредят, ако той носи опасно оръжие.
— Моментът сега не е за дребни въпроси. Но аз съм готова да отговоря на един такъв, който ти без съмнение искаш да ми зададеш. Защо не прехвърлям тук всички попаднали в моите клопки, така ли? В края на краищата, един от тях може да се окаже Червения Орк, нали? Опитвах този метод в продължение на дълъг период — петстотин години, ако трябва да бъда прецизна. Отказах се, когато разбрах, че той притежава умението да не бъде заловен… Толкова! Сега си дръж устата затворена, докато не ти разреша да я отвориш!
10
Манату Ворцион знаела отдавна за Червения Орк, за войната срещу баща му Лос, както и за битките с другите Повелители, след като бе убил баща си.
— Бях чувала и за теб, Кикаха. Много Повелители се страхуват от тебе. Идентифицират те с онзи леблабий, за който древното предсказание твърди, че щял да унищожи всички Повелители. Пророчествата са глупост, разбира се, но само до момента, в който започнат да се сбъдват. А Повелителите, въпреки всичкото си могъщество, са не само декаденти, ами и суеверни.
До момента Червения Орк не бе опитвал да напада нейната вселена. Вероятно знаел, че дори да избие всички останали Повелители, тя успешно ще му се опре с всичките древни оръжия, които притежава.
— Или по-точно така си мислех до неотдавна — поясни тя. — Но сега той разполага с Рога на Шамбаримен. Това може да му вдъхне смелост да се опита да ме нападне. От моите шпиони знам, че той отново мечтае да проникне в света на Зейзел, макар да се бе отказал от тази си идея още преди хилядолетия. Рога би могъл да му помогне най-сетне да успее. Носят се слухове, че на него му е известно за заровената там последна от древните машини за създаване и унищожение. И пак от моите шпиони знам колко често е заявявал Червения Орк, че в мига, в който сложи ръка на нея, той ще унищожи всички изкуствени вселени без една.
„Значи така!“, помисли си Кикаха. „Това било! А на мен ми каза, че му трябвали само някакви данни от Пещерния свят. А всъщност ставало дума за тази машина за създаване и унищожение, каквото и да представлява тя!“.
— Извини ме за прекъсването, Всемогъща майко — обади се Кикаха. — Но като те чух какво каза, не мога да продължа да мълча! Но най-вероятно сведенията ти не са съвсем верни. Машината не е там. Но за сметка на това, там са данните, с помощта на които тя би могла да се построи отново. Знам това лично от устата на Червения Орк. Искам да кажа, че той ми разкри това по заобиколен начин. Не знам дали става дума за данни, чертежи, схеми или описания. Но искам да те коригирам: Сигурен съм, че машината не е там!
Тя повдигна дебелите си черни вежди.