Голяма част от стената се превърна в прозорец. Кикаха неволно извика. От другата страна на стената се виждаше Анана. Беше напълно разсъблечена. Седеше завързана за стол, а главата й бе фиксирана от специална скоба. Очите й бяха затворени. Над главата й имаше нещо, което на пръв поглед наподобяваше за сешоар. Беше с гигантски размери.
Той рязко се извърна и изръмжа:
— Какво й правиш?
— Мислех, че ще си изпълнен с радост, че е жива. Защото, ако я бях оставил на онзи скален корниз след потопа, сега със сигурност щеше да е мъртва. Беше със счупена ръка, три пукнати ребра и леко мозъчно сътресение. Сега, само благодарение на изключителните ми медицински умения, е в чудесна форма. Трудно може да ти угоди човек, Хитрецо.
— Какво й правиш?
Повелителя неопределено махна с ръка:
— Това което виждаш, леблабий, е процес, създаден от мен и експериментиран многократно, когато се опитвах да се освободя от неизбежната скука, спохождаща всеки безсмъртен. Подчертавам, машината пред теб не е някакво древно съоръжение, което случайно е попаднало в ръцете ми. Аз сам я изобретих.
Той замълча, но Кикаха не проговори. Ако Червения Орк очакваше някакво избухване от негова страна, щеше да се разочарова.
— Погледни я, Кикаха! — проговори пак Повелителя с по-остър глас. — И се сбогувай с онази Анана, която познаваше!
Неохотно Кикаха се обърна пак към прозореца.
— Машината снема паметта й. Прави го бавно, понеже изпълнен бързо процесът може да повреди мозъка, а аз не искам смахната любовница!
Кикаха леко потръпна, но това беше всичко.
— Работейки по един час дневно в продължение на десет дни машината ще изчисти всичката й памет до момента, когато тя е била приблизително на осемнайсет години. И когато процесът приключи, тя ще вярва — и това в известен смисъл ще бъде вярно, — че се намира на родната си планета и че родителите й, родствениците й, още са живи. Ще бъде все едно, че се е върнала назад във времето, без да има и най-малък спомен за хилядолетията, минали откакто е била осеманйсетгодишна.
За миг Кикаха не можа да проговори, а когато го направи, гласът му беше дрезгав.
— Тя няма да ме помни.
— Разбира се. Няма да помни и мен. Но аз ще й се представя и с течение на времето тя ще склони да се любим. Мога да накарам всяка жена да ме обича.
— И какво ще стане, когато тя научи истината?
— Това няма никога да се случи — изсмя се Червения Орк. — Аз ще се погрижа за това. Е, разбира се, когато й се наситя, ако някога…
— И с мен ли ще постъпиш така? Или планираш нещо по-болезнено?
— О, бих могъл да изтрия и твоята памет до момента… да кажем, до момента, когато си бил студент на Земята и си проникнал с неволното съдействие на Ванакс в света на нивата. От друга страна, бих могъл да те изтезавам, докато не започнеш да ме молиш с писъци да те убия. Всеки може да бъде докаран до това състояние, подозирам дори и аз самият. На трето място, ако се съгласиш да убиеш Манату Ворцион и успееш да го сториш, можеш да си спечелиш свободата. Но преди това трябва да довършиш мисията си, чиято цел бе да се намери път в Пещерния свят. Ако се справиш с тези две задачи, че получиш като подарък запазването на спомените ти. Което без съмнение ще ти причини голяма болка, защото това значи, че ще запазиш и спомените си за Анана.
Кикаха не бе изправен пред сложен избор. Но не искаше да каже решението си на Червения Орк, докато не бъде принуден да го стори. В момента можеше да мисли само за Анана.
Ако някога се измъкнем и отново се съберем, мислеше си Кикаха, аз ще направя всичко необходимо тя отново да ме обикне. И ще й разкажа за съвместния ни живот в най-големи подробности.
Червения Орк произнесе друга кодова дума. Стената възвърна непрозрачността си. Четиримата се отправиха назад пред трите коридора, но този път влязоха в просторна стая, обзаведена пищно в стил, който Кикаха предположи, че е на местните жители. Двамата с тоана седнаха в удобни кресла, разположени един срещу друг от двете страни на голяма маса от полирано розово дърво, в което се виждаха тънки зелени жилки. Мъж и жена внесоха храна и питиета, после единият застана зад Кикаха, а другият — зад Червения Орк.
— След като свършим, можеш да се изкъпеш, нахраниш и починеш — поясни Повелителя. — Сега по същество! Предполагам, взел си решение да опиташ да изпълниш двете мисии, за които ти споменах. От това ще имаме полза и двамата. Поне аз на твое място определено бих взел такова решение. Все пак докато човек е жив…