— Не разбирам — отговори Кикаха.
Люспестият вдигна ръце и обърна длани нагоре. Но ако това бе знак, че и той не знае езика на Кикаха, съществото явно нямаше да се отдаде на отчаянието.
През следващите два месеца Кикаха и Клифтън прекарваха всеки ден поне по четири часа, учейки го на тоански. Междувременно живееха в луксозни стаи на етаж, непосредствено над болничното отделение. Сервираха им храна, която понякога бе вкусна, друг път — направо отвратителна. Поддържаха физическата си форма редовно. Люспестият бе върнал на Клифтън пръстена, преработен отново да става на пръста му.
Името на домакина им беше Хрууз. Народът от който произлизаше, се казваше Хрингдиз. Той, единственият оцелял от този народ, никога не бе чувал за Токина — името, с което бяха нарекли неговата раса в тоанската легенда. Според Кикаха Повелителите просто бяха адаптирали „хрингдиз“ за своето произношение.
Намираха се дълбоко под „гробницата“ — която също беше на дълбоко, — където Кикаха и Анана бяха попаднали преди време. Хрууз нямаше представа защо са били телепортирани в неговото място за хилядолетна почивка. Но когато Кикаха му обясни, че е използвал Рога на Шамбаримен — звуков универсален ключ за всички врати, — Хрууз разбра. Той сподели, че въпреки това попадането им при него е игра на случайността. Причината била в това, че вратата била една от многото във възел от „въртящ“ се тип. Във възела се редували от десет до сто врати. Пътникът можел да мине през всяка една от тях, но през коя точно зависело от схемата на активиране на вратите във възела. Рога случайно е бил използван точно в момента, в който е била активирана „пролуката“ или по-скоро дефектът в пространствения континуум за гробницата. Това не било истинска врата, в смисъл, че не била направена от Повелител, а тя просто си е съществувала в тъканта. Но Рога не правел разлика между двете.
— Това означава, че Червения Орк вероятно знае как да проникне тук — каза Кикаха на Хрууз. — Ти си използвал серия врати, за да заловиш мен и двойника на тоана. Ако той разполага с детектори, а аз мисля, че разполага, той може да дойде тук всеки миг. А може и да изпрати друг двойник, този път с бомба хиляди пъти по-мощна от предишната. Е, разбира се, той не може да знае каква е била съдбата на първия му двойник, след прехвърлянето му тук.
Хрууз вече бе чул от Кикаха всичко за Червения Орк. Освен това беше научил и за историята на тоаните толкова, колкото Кикаха знаеше за нея.
Хрууз говореше със силен акцент и речта му едва се разбираше. Пипалото на езика му често докосваше небцето и от това се получаваха звуци, каквито в тоанския нямаше и вероятно съществуваха единствено в неговия език.
— Засега затворих всички врати. Така никой не може да дойде тук, но за нещастие и аз не мога да получавам информация за онова, което става навън.
Хрууз разказа на Кикаха, че най-общо легендите за хрингдизите представят нещата близко до истината. Но в детайлите имало много грешки. Когато тоаните избили всички, целия му народ и изключение само на него, той направил това подземно убежище. След като постоял тук известно време, той спрял движението на молекулите в тялото си и „заспал“ дълбоко и задълго. Енергията за машините, поддържащи гробницата, за записа на събитията из различните части на различните вселени, за управлението на компютъра, който трябвало да реши кога да го събуди, идвала от атомен реактор. Когато горивото започнело да свършва, компютърът щял да го извади от небитието.
— Теоретично погледнато — бе уточнил Хрууз, — в този далечен момент на бъдещето ситуацията би следвало значително да се е променила. Например Повелителите биха могли да са измрели. Те и без това не бяха много на брой, когато аз се оттеглих. Дори ако имаха останали живи наследници, те биха могли да бъдат много по-различни по темперамент и култура. Например да бъдат по-толерантни и по-състрадателни. Съществуваше и възможността някои по-високо стоящи в етично отношение от тях същества да са ги изместили. Изобщо, имаше вероятност обитателите на вселените, които и да са те, да проявят готовност да ме приемат. Мен — последният представител на хрингдизите. В противен случай, аз трябваше да се справя с злото, каквато и форма да беше приело то… Разполагах с гориво за още доста време. Но аз бях взел мерки да бъда събуден и в случай, че някой проникне, случайно или не, в гробницата ми. Вие сте влезли и аз съм бил изваден от съня си преждевременно. Но този процес е малко бавен. За съжаление аз не можах да се видя с вас и да поговорим. Вие сте успели да се измъкнете пак благодарение на Рога. Между другото в него е заложена технология, открадната от моя народ. Тоаните изобщо не притежават такава.