— Какво! — бе възкликнал Кикаха. — Рога не е изобретен от древния Повелител Шамбаримен?
— Този Шамбаримен сигурно е получил информация от един от нас и без съмнение го е убил, след като е научил каквото му е било нужно. Но вместо да сподели знанието с другите Повелители, той го е запазил в тайна. После го е вградил в предмета, който наричате „рога“. Ето, това е станало!
— Но сигурно е имало и други подобни устройства? — недоумяваше Кикаха. — И след като хрингдизите са можели да отварят всякакви врати или да се възползват от дефектите в стените между вселените, за да пътуват из тях както им е угодно… ако всичко това е било практика, тогава няма нищо удивително, че това познание е попаднало в тоански ръце.
— Не. Тези устройства бяха малко и се охраняваха. Те ни даваха предимство пред тоаните, защото ние можехме да минаваме през техните врати. Но след първото нападение от нас оцеляха малко… твърде малко, за да се възползваме ефективно от тези ключове. Накрая останах само аз. Изглежда всички онези, които бяха притежавали подобни ключове, ги бяха унищожили и се бяха освободили от всички сведения, които биха могли да издадат тайната ни. Останалото го знаеш.
— Значи Шамбаримен е излъгал, че е изобретил Рога? — не бе успял да се успокои Кикаха. — Ето края на още една легенда!
Хрууз само бе свил масивните си рамене съвсем като човек:
— От онова, което ми разказа и от собствените си впечатления, откакто съм се събудил, е ясно, че Повелителите още са си тук и че не са се променили.
— Ти искаш отмъщение, така ли? Искаш да ги унищожиш до последния човек?
Люспестият се бе поколебал, а после бе отвърнал:
— Не мога да отрека, че ще бъда щастлив, ако всичките ми едновремешни врагове, Повелителите, които са съществували по времето, когато моят народ е бил изтребен почти из корен, бъдат убити и аз съм този, който го направи. Но това е невъзможно! Трябва някак да потърся мир с тях. Защото, ако не го направя, аз съм обречен.
— Не се отчайвай — бе се опитал да го окуражи Кикаха. — Аз съм враг на почти всички Повелители, защото почти без изключение те са се опитвали да ме убият първи. Те трябва да загинат, защото само тогава по вселените ще се възцари мир. Аз и ти ще станем чудесни съюзници. Какво ще кажеш?
Люспестият бе отговорил:
— Ще направя каквото ми е по силите. Имаш думата ми за това, а в дните, когато имаше и други хрингдизи, думата на Хрууз беше напълно достатъчна.
Кикаха го беше попитал дали знае как са се появили на този свят тоаните. Хрууз беше завил, че неговият народ никога не би направил същества, толкова различни от себе си.
— Някои въпроси нямат отговори — беше казал Хрууз. — Но нашата вселена не е била единствената. По някакъв начин тоаните преминаха през стената между тяхната и наша вселени и вместо да се отнесат към нас като към мирни и разумни същества, каквито ние бяхме, те започнаха да се държат сякаш сме опасни животни. Бяхме нападнати предателски и с измама и още с първия си удар тоаните избили три-четвърти от нас. Оцелелите от нас бяхме принудени да станем убийци. Ти знаеш какво се случи след това.
— А сега? — искаше да знае Кикаха.
— Когато отворих вратата и я свързах към веригата, аз нямах представа дали тоаните все още са същества, практикуващи насилие. Така че реших да заловя няколко образци. Вие двамата бяхте първите, които се хванаха. Не знаех, че не сте тоани, а идвате от планета, която дори не е съществувала, когато аз сам съм потърсил спасение. Третият вече беше тоан. И вижте какво се случи!
— Ние можем да ти помогнем, но и ти трябва да ни помогнеш — бе продължил да го убеждава Кикаха. — Червения Орк трябва да бъде убит. Всъщност всички Повелители, които биха ни убили, трябва да умрат. Но най-напред аз трябва да отида в света на Зейзел преди Червения Орк сам да се е добрал до него.
— Наистина ли той възнамерява да унищожи нашите вселени и да направи само една друга?
— Така твърди. И е напълно в състояние да го направи.
Хрууз извъртя очи и се изплю — пипалото на езика му се стрелна навън от устата. В този момент заприлича на змия. Кикаха си казваше, че е крайно време да спре да го сравнява с насекоми и влечуги. Хрингдизите бяха толкова разумни, колкото Homo sapiens, а в много случаи дори доста по-разумни от повечето му представители. Или поне така изглеждаше. Хрууз можеше лъже и да се преструва, криейки истинските си чувства.