„Господи, с колко Повелители съм се разправял!“, мина през главата му в този момент. „Станал съм истински параноик… Но точно това ми е спасявало живота толкова много пъти“.
Хрууз беше обещал да изучи данните относно вратите, с които разполагаше. Беше възложил на компютъра си задачата да направи справката, да извлече важните факти и да ги разпечати. Това беше отнело само два часа, но крайният продукт беше необятна маса от информация, написана на екзотичната — за Кикаха — азбука на хрингдизите.
— Повечето от тези неща са онова, което моят народ е знаел за вратите — обясни му тогава люспестият. — Но предполагам, че тоаните са постигнали известен прогрес от времето, когато се скрих от тях. Опитах се да науча нещо по този въпрос, когато се наложи да затворя моите врати. За нещастие Зейзел изглежда е създал своя Пещерен свят след това. Може би ще научим нещо за настройката на неговата врата. Но не преди да се справим с Червения Орк, разбира се.
— Ако успеем да го сторим, няма защо да се безпокоим как ще проникнем в света на Зейзел — беше казал Кикаха.
— Не, това не е вярно. Данните за машината Създател-Унищожител могат да попаднат в ръцете на друг Повелител. Те или трябва да бъдат на безопасно място или да бъдат унищожени. Макар да потръпвам от мисълта, че така може да се постъпва с научна информация, по-добре е това, отколкото да рискуваме нейното открадване или попадане в лоши ръце.
Кикаха обаче имаше още въпроси:
— Едно време сигурно всеки Повелител е имал такава машина. Как иначе биха правили собствените си частни вселени? Но защо са изчезнали? Защо нито един не е запазил познанието как да се направи такава машина?
— Питаш не когото трябва — бе му отговорил Хрууз. — Бях напуснал света на живите за дълго. Наистина може да още има някои Повелители, които притежават или машините, или чертежите за тях, но да не знаят това. Що се отнася до първия ти въпрос, аз мисля, че всеки Повелител, успешно проникнал в чужда вселена, по правило е унищожавал машината на врага си. Успелият нашественик е вземал всички предохранителни мерки да не завари някой на свое място, докато отсъства. Някой, който да убие бившият победител. Мисля, че след време са останали много малко машини. И все пак честно казано, наистина не знам.
Няколко седмици след този разговор Хрууз извика Кикаха и Клифтън в една стая, за съществуването на която те не бяха подозирали. Беше необятна и имаше висок купол. Таванът и стените бяха черни, но осеяни с малки блестящи точици, свързани с линии. Мрежата беше силно впечатляваща.
Хрууз махна с ръка и обясни:
— Виждате резултатите от моите справки. Точките са възлите, в които има врати, а свързващите ги линии показват пътищата, по които се пътува между вратите. Прекарани са просто за облекчение на наблюдателя. Те разделят вратите, така че наблюдателят по-лесно да ги разграничи. Всъщност времето за преход между една врата и следващата е нула.
— Виждал съм карта на вратите, когато бях веднъж с Джадауин в двореца му — отговори Кикаха. — Но тя изобщо не би могла да се сравнява по сложност с тази. Каква гледка наистина!
Тъмните очи на Хрууз изгледаха Кикаха.
— Да, каква наистина. Но това, което е изобразено, е карта на всичките възли, за които знам аз. Това са предимно хрингдизки врати, повечето от които бяха отворени в тоанските вселени по времето, когато моя народ се сражаваше с тоаните. Така че голяма част от тях имат връзка с различни тоански врати, макар тези връзки да са предимно случайни.
Хрууз призна, че не знае къде се намират много от вратите и маршрутите. Така че, ако някой поемеше през някоя врата в света на Хрууз, той най-вероятно щеше да се остави на играта на шанса. Освен това имаше много възли, които излизаха в уж затворени вериги от маршрути.
— Има ли вероятност някой от хрингдизките маршрути да излиза излиза на врата, извеждаща в света на Зейзел? — попита Кикаха. — Доколкото знам, в света на Зейзел се стига само през една врата. Но защо да няма някоя древна врата за това място, направена от хрингдизите?
— Има вероятност за това. Но аз не знам коя може да е тази врата. Може стотици години да пътуваш по всеки маршрут и така и да не се натъкнеш на онази врата, която ти е нужна. По-важното е, че шансовете ти да оцелееш по време на търсенето ще стават все по-малки и по-малки.