— Добри новини! — поясни той. — Много обещаващи!
После забоде пръст в посока на тавана. Извивайки врат, Кикаха различи една голяма светла точка, която миналия път отсъстваше. Много линии се събираха в нея, започвайки от други по-невзрачни точици. Направи му впечатление и че една друга светла точка смени цвета си от бял на оранжев. Няколко от линиите, стигащи до нея, също станаха оранжеви. Една от тях стигаше до голямата точка.
— Оранжевата точка извежда в света на Зейзел… ако изчисленията ми са верни.
— Сигурен ли си в това? — попита Кикаха.
— Накарах компютъра да трасира всички линии, които виждате. От последното ви идване тук, към картата бяха добавени много нови точки и линии.
— Но ти каза, че си изключил всички врати, водещи насам, заради Червения Орк — напомни му Кикаха.
— Да, бях направил точно това. Но реших да поема риска, надявайки се Червения Орк да не открие новите врати, които отворих. Отварям ги за по няколко микросекунди е веднага ги затварям. Компютърът върши работата си през това време. Това, което виждате на дисплеите, е резултат от работата на компютъра за по няколко микросекунди, но извършена милиони пъти.
Кикаха се питаше какво точно бе накарало Хрууз да повярва, че е намерил вратата за Пещерния свят. Но точно преди да го попита, Хрууз продължи:
— Обърнете внимание на точката, която е много по-голяма от останалите. Виждате ли тънката оранжева линия, която я свързва с по-малката оранжева точка? Голямата точка всъщност е струпване от точки, разположени толкова близко една до друга, че се възприемат от окото като една точка. — Той вдигна поглед и отново се усмихна: — Голямата точка представлява нещо, за което мисля, че Тоаните изобщо не знаят.
— Това да не е онзи възел от врати, за които ми спомена преди два месеца? — попита Кикаха. — Чудех се какво ли означава това, но ти не каза нищо повече.
— Отговорът ти е достатъчен, макар опитът ти с вратите да е чисто практически. Но ти не си учен. Освен това, ако Червения Орк знаеше нещо за „въртящите се“ врати или по-скоро за мултиплексния режим на работа, той щеше да се възползва.
Хрууз каза нещо в пулта си и на картината на екрана пред него се смени. В центъра й се намираше голямата точка — струпването на врати, работещи в мултиплексен режим. Увеличението позволи на Кикаха да различи, че пред него е цяло съзвездие от отделни точки.
И отново Хрууз нареди нещо на острия си език. Картината на екрана се задвижи към центъра на струпването и над него се появи дума, изписана с малки хрингдизки букви.
— Надписът се отнася за вратата от възела, извеждаща в две точки — както вие ги наричате „пукнатини“ — в стената на света на Зейзел. Обърни внимание, че дефектите са много по-тъмни от активните врати. Единият дефект е на мястото на някога активна врата, а другият е „изтъняване“ в стената, съществуващо още от времето, когато тази вселена е била създадена. Предполагам, че вратата е била затворена от съществото, което сега управлява Пещерния свят. Това създание — ти спомена, че се казвало Дингстет — не само е затворило вратата, но е преместило и остатъчния дефект. Това издава големи познания и значителни енергийни ресурси. Дори машините, с които аз разполагам, са безсилни да направят това. Те обаче са достатъчно добри, за да открият, че дефектът е бил преместван. Гледай внимателно. Аз ще увелича така, че да се види по-добре.
Той каза нова дума. Появи се много тънка линия. Единият й край се намираше в слабата точка, а другият опираше в друга, още по-слабо светеща точка.
— Това са следите от извършената операция — обясни люспестият. — На картата има хиляди точки. Но само за тази съществува път на преместване и, още по-точно, следи от подобен път. Ясно е какво е предприел Дингстет: той е затворил капана в еднопосочната, през която Червения Орк е пристигнал в неговия свят. След това я е преобразувал за кратко в двупосочна, колкото да унищожи шестоъгълната й рамка. Идеята е била да не напуска своя свят, защото лъчите на бластера, с които е разрушил структурата при него, са свършили същата работа и в другия край… След това отново я е направил еднопосочна и я е преместил в друго място — едно постижение, което надхвърля възможностите на днешната тоанска технология. Това обяснява защо Червения Орк не я е намерил в Нежелания свят. А ти вече си разбрал, че светлата остатъчна диря, видяна през устройството на Манату Ворцион, е напълно фалшива.
— Това е чудесно! — възкликна Кикаха. — А какво ще кажеш за еднопосочната врата, през която Дингстет е извел Червения Орк от Пещерния свят?