Хрууз вдигна ръце с дланите нагоре в напълно човешки жест.
— Тя е затворена и дефектът в тази точка е непроходим в нито една от посоките. Съмнявам се, че детекторите на Червения Орк притежават разрешаващата способност, необходима за да се локализира този дефект. Може би това обяснява неуспеха на опитите му да открие входа, както и пътя на преместването му. Макар вратата за кратко да е станала двупосочна, онова създание явно разполага със средство да заличи следите от съществуването на двупосочна врата. Но ти ще трябва да отвориш повторно изхода, когато попаднеш там.
— Ще се справя! — уверено заяви Кикаха. — Да започваме!
— Не чак толкова бързо. Ето това е машината, която ще отвори… по-скоро трябва да отвори входа, затворен от Дингстет.
Хрууз каза нещо и от стената под пулта за управление изпълзя някакво чекмедже. Той извади от него черен метален куб с ръб около четири пръста. На горната му стена имаше оранжев бутон, долната бе извита, а от едната страна висеше каишка.
— Ключът за вратата на Пещерния свят — обяви Хрууз. — Единственият друг ключ е твоят Рог на Шамбаримен.
Той повдигна черния куб.
— Наследих това от един приятел… голям учен… който бе убит няколко дни след като ми го даде. Доколкото знам това устройство е уникално за всички вселени… Пристегни го на китката си. Без него няма смисъл да ходиш където и да е.
Подготовката за пътуването отне два дни. Ерик Клифтън настояваше да тръгне с Кикаха. Хрууз заяви, че шансовете на Кикаха да успее в своята мисия са минимални. Според него, Клифтън само рискуваше да загине заедно с Кикаха. От друга страна, Клифтън му бе необходим със знанията си за вселените на Повелителите, от които Хрууз имаше нужда, за да се бори успешно срещу тях.
— И освен това — призна веднъж Хрууз пред Кикаха, когато Клифтън отсъстваше, — ще се чувствам много самотен, макар той да не е хрингдизец.
Изгарящия от нетърпение Кикаха трябваше да изчака настъпването на подходящия според Хрууз момент за влизане през мултиплексера на вратите.
— Възелът всъщност изобщо не се върти, това беше само удобна аналогия — обясни той на Кикаха. — Потеглянето ти трябва да стане в прецизно избран момент. Разполагаш с интервал от двайсет секунди, за да проникнеш във възела и да избереш вратата, която ще те прехвърли през дефекта на стената в света на Зейзел. Закъснение от десет микросекунди може да те изпрати на съвсем друго място.
Хрингдизецът беше построил деветоъгълна метална рамка, очертаваща мястото, където Кикаха трябваше да стъпи. Един час преди това Кикаха си сложи кислородна маска, пристегна на гърба си кислородна бутилка, защити очите си с чифт тъмни очила, нарами раница с припаси и пристегна на лявата си китка часовник с монтирано в него устройство за отваряне на дефекта. Кикаха, който обичаше да дава свои имена на всичко, го нарече „отварачката“. Върху горния му капак се намираше оранжев бутон.
Ерик Клифтън дойде да се сбогува със съпланетянина си.
— Нека Бог бъде с тебе — пожела той на Кикаха, докато му стискаше ръката. — Това е война срещу дявола, така че ние сме обречени да я спечелим.
— Бог сигурно ще спечели срещу Сатаната — съгласи се Кикаха, — но колко жертви ще паднат, за да се стигне дотам?
— Ние няма да бъдем между тях.
Индикаторът на стената примигваше с хрингдизки цифри, отмервайки оставащото време. Кикаха вече се бе научил да ги разчита. Две минути преди това той провери хрингдизкия часовник на дясната си китка. Беше синхронизиран с часовника на стената. Застана пред деветоъгълната рамка и когато останаха само трийсет секунди се приготви да влезе в нея. Макар Хрууз да го бе уверявал, че няма да срещне никого, Кикаха разкопча кобура с лъчемета.
— Готови — предупреди го ненужно Хрууз. — Остават двайсет секунди!
На Кикаха се стори, че думите му едва бяха заглъхнали, когато чу отсечено на тоански:
— Скачай!
И Кикаха скочи. Мина през деветоъгълника и за миг загуби ориентация. Тялото му сякаш да разтегли в далечината. Усещаше краката си издължени. Ходилата му като че ли се преместиха на двайсет стъпки от гърдите. Ръцете се отдалечиха на десет стъпки от раменете.
Едновременно с това изпита шок, като че ли бе паднал в ледените води на Северно море. Притъпените му сетива се свиха в почти невидими точки. Хрууз изобщо не го бе предупреждавал за подобни ефекти… но дали сам той знаеше какво ще се случи? Кикаха съобрази, че отсега нататък съдбата му е само в неговите ръце.
Обгърна го сумрачна зеленикава светлина. Бързо преохладените му ходила подаваха смътни сигнали, че са стъпили на под, който той не можеше да види. Нито различаваше някакви стени около себе си. Сякаш бе попаднал в невидима мъгла.