Този град притежаваше нещо равностойно на смога на Лос Анжелис. Димът от хилядите кухненски огньове тежко се стелеше над долината.
През цялото време докато спокойно яздеше по улиците, той не изпускаше от очи детекторът на врати. Но светлинният индикатор дори не мигна. Захвана се да провери по-подробно района на „Холивудските възвишения“. За разлика от същите на Земя-1, които бе видял през 1970 година, склоновете на тези бяха голи с изключение само на едно-две имения. Детекторът разкри наличието на няколко няколко светли петна над едно от тях — точно това на самото било. Тези петна можеха да бъдат само от врати.
Не можеше да бъде сигурен, но мислеше, че въпросното голямо бяло здание, увенчано с два куполообразни покрива, се намираше точно на мястото, където на родната му планета бе обсерваторията „Грифит“. И пак от някакво ъгълче на съзнанието си извади спомена за думите на някой от времето на пребиваването му в Лос Анжелис, който беше подхвърлил, че нагоре води път, който минава през живописен парк и свършва при обсерваторията. Имаше само един начин да провери дали паметта му не изневеряваше.
Трябваха му няколко часа да го намери, защото не искаше да пита местните жители. Н накрая излезе на черен път, който го изведе на павиран с големи бели плочи булевард. Той се отправяше към океана и обикаляше в основата на възвишенията. След малко откри, че от него тръгва нагоре друг път, отново черен. Без да бърза, Кикаха пое по него. Стръмният наклон щеше да бъде тежко изпитание за коня, ако го накараше да върви в тръс. Галопът тук бе немислим.
И докато пътуваше по тясната алея, извиваща се между високи дървета, той си изработи план какво да направи, когато стигне по-наблизо до имението. Макар Червения Орк да се появяваше тук не чак толкова рядко, той вероятно бе непознат за повечето от местните жители. Сигурно беше подкупил някои по-знатни граждани да закупят имота на негово име. Червения Орк може би дори не напускаше очертанията му. без никакво съмнение тук имаше солидна охрана, а всички входове представляваха капани за нежеланите гости.
Все пак тоанът може би не беше в дома си точно сега. Известно бе, че той притежава няколко имения на различни континенти от тази планета. Сигурно се телепортираше между тях, според това къде искаше да бъде в определен момент. Шпионите му го държаха информиран за развоя на събитията навсякъде, а и той сигурно следеше местната преса.
Макар да бе създател и скрит наблюдател и на двете Земи, Червения Орк бе възприел стратегията да се намесва минимално в делата на хората. Планетите бяха нещо като експериментални лаборатории. Той ги бе създал по образ и подобие на собствената си планета, напълно повтаряйки вече разрушения роден свят в геоложко и географско отношение. Това, разбира се, се отнасяше за самото начало — тогава, когато земляните се намираха в ранната каменна епоха.
Той бе създал изкуствени земни същества, беше използвал техниката на клонинга, за да бъдат началните условия еднакви, и бе населил с тях двете Земи. Групите бяха идентични в генно отношение и бяха започнали пътя си в съответстващи си географски области. Началното им ниво бе също еднакво — примитивно, а и съответните племена бяха започнали с еднакъв език. Това означаваше, че племената, заселени в Алжир на Земя-1 и същата географска област на Земя-2, говореха на един и същи език.
Червения Орк бе наблюдавал развитието на племената на двете Земи за един период от около двайсет хиляди години. Някои тоани смятаха, че става дума по-скоро за трийсет хиляди, но само Червения Орк знаеше с точност. Колкото и да бяха, пред очите му бяха минали предисторическата епоха и цялата история на хората от двете планети. Но не беше посветил цялото си време само на наблюдение. По-скоро идваше за кратко ту на едната, ту на другата и опресняваше впечатленията си. Или пускаше в ход поредната си мръсна афера.
Двете планети бяха един експеримент, доказващ разходимостта в историческото развитие. Макар в самото начало племената и условията, в които ги бе поставил, да бяха еднакви — и тук ставаше дума не само за расови особености и състав, а също и за езици, обичаи, та дори и имена — разликите след двайсет хиляди години бяха огромни.