Кикаха нямаше време да установи в детайли как тези хора се бяха отклонили от пътя на населението на Земя-1. Нищо чудно Червения Орк да разполагаше със шпиони, които вече дебнеха за пристигането му. Едно беше сигурно: тоанът оставяше много малко неща на случайността и правеше всичко по силите му да не бъде изненадан. Кикаха прецени за най-разумно направо да приеме, че слухът за пристигането му вече е стигнал до Червения Орк.
Добре, нека да бъде така.
По средата на пътя той стигна до висока каменна стена, която го пресичаше и продължаваше настрани по склоновете. Една дузина въоръжени мъже стояха на входа. Той обърна коня си и се отправи обратно към града. Там успя да уреди да се грижат за коня му срещу скромно заплащане. Собственикът на конюшнята не правеше впечатление на особено любопитен. Толкова много бяха чужденците в града, че нямаше нищо необичайно да срещне един от тях тук, макар и малко встрани от централната част.
А може би Червения Орк го бе предупредил да се прави на безразличен.
Кикаха се върна в основата на възвишенията и навлезе сред дърветата малко встрани от извиващият се нагоре черен път. Изчака да падне нощта, дремна, хапна от собствените си припаси и пи малко от водата в манерката. Макар теоретично погледната да бе имунизиран срещу всяка болест, той не искаше ненужно да рискува с местната храна и вода. Стори му се, че времето е спряло, но накрая все пак настана полунощ. Небето се бе заоблачило. Той си сложи специалната лента през челото и закрепи на нея прибора за нощно виждане. Започна да се изкачва нагоре през дърветата все така встрани от пътя. Не след дълго отново излезе на стената. Макар да бе висока десет стъпки, въжето с кука на края му помогна да я преодолее практически безшумно.
Яхна стената странично, изтегли въжето при себе си и извади от раницата си устройството за откриване на датчици, дадено му от Хрууз. Огледа внимателно района непосредствено около себе си. Но уредът не регистрира нищо. Това означаваше само едно: ако тук имаше датчици, в момента те не бяха активни. Но напълно възможно бе да има голям брой пасивни датчици, замаскирани като камъни или скрити под кората на дърветата. Това беше без значение. Неговата цел се намираше напред и нагоре.
Спусна се от другата страна и с едно дръпване освободи куката. Намота въжето и го закачи на каишка за колана си. Започна да се изкачва по практически вертикалния в това място склон. След малко излезе на не чак толкова стръмен участък. Отново завъртя уредът на Хрууз в полукръг. Светлинният индикатор, монтиран така, че да не се вижда отстрани, не светна.
Преодоля по същия начин нова стена и пак погледна през уреда. Едва сега индикацията светна. Остави го насочен в правилната посока, за да му даде време да установи каква е работната честота на датчиците. Когато анализът завърши, той завъртя един диск отстрани, нагласявайки го на същата честота. После натисна скрит бутон. Индикацията веднага угасна. Малкото устройство беше компенсирало по пасивен път излъчваната от датчика вълна, така че сега никой не регистрираше неговото присъствие тук. И все пак алармената система в дома на Червения Орк сигурно за кратко се бе активирала.
В съзнанието на Кикаха се мерна поетична картина: той беше като в малко кану, борещо се срещу течението на реката на несигурността и неопределеността, което пропуска вода от всички страни, а греблото му всеки момент може да се счупи. Но дори кануто да потънеше, Кикаха щеше да изплува и да да продължи нагоре.
Той избърса потта от челото си и отпи дълбока глътка от манерката. Беше я изпразвал на няколко пъти, но не бе проблем да я напълни от многото бистри потоци, спускащи се отгоре. После навлезе в гъсталаците, препречващи последните метри преди да зърне през детектора на Хрууз сияние на горния етаж на голямата къща. Малко необичайно, но напълно обяснимо, на партера нямаше нито един прозорец. Подобно на всички големи къщи в долината тук, и тази бе иззидана от големи бели каменни блокове.
Кикаха свали очилата за нощно виждане и се огледа. Долината бе потънала в мрак с изключение на няколко пръснати нашироко светлинки. Той тръгна към източната страна на къщата. Теренът тук бе равен, а посипаната с чакъл пътека, която се извиваше между цветните лехи. На четиридесет стъпки от къщата започваше морава. Поглеждайки детектора от време на време, Кикаха стигна до ъгъла и надникна зад него. Няколко факли, затъкнати в специални ниши на предната стена, осветяваха широка веранда. По периферията на верандата се издигаха седем колони, украсени с издялани в камъка фигури.