Високата осем стъпки арка на входа се охраняваше от двама копиеносци.
Потрябваха му само две минути да ги елиминира с лъчемета си, после върза ръцете им на гърба, стегна глезените им и залепи широка лепенка скоч-лента през устата им. Голямата желязна врата беше без ключалка. Понеже успешно се противопостави на опитите му да я отвори с бутане, той заключи, че сигурно е залостена с резе от вътрешната страна. Лъчеметът с лекота разсече вратата и масивното дървено резе.
Единственият шум бе съскането на разтопен метал и изтракването на резето и металната скоба, при падането им зад вратата. Няколко секунди по-късно Кикаха пристъпи в ярко осветена стая, която можеше да побере под покрива си платноход със средни размери. Осветлението явно използваше познатата му тоанска технология, понеже не се виждаше никакъв открит източник. От отвор в стената близо над главата му полъхваше хладен въздух.
Никой не се появи да се противопостави на натрапника. Все пак Кикаха огледа внимателно приземния етаж и след като не намери никой на него, се изкачи по широко стълбище на втория етаж. Там намери залата, в която беше изтрита паметта на Анана. Но и тук нямаше никой. Третият етаж се отличаваше от долните два само по сиянието, което бе забелязал още на идване. До момента бе открил общо десет врати. Червения Орк явно обичаше да разполага с изход за бягство под ръка.
До таванския етаж, над който се издигаха видимите от долината куполи, се стигаше през скрити отвори в тавана на третия етаж. Не очакваше да намери тук нещо по-интересно, но се изненада. Под двете кубета се криеше по един летателен апарат. Ако Червения Орк не успееше да стигне достатъчно бързо до някоя от телепортиращите врати, той разполагаше с един последен ресурс за бягство. Кикаха влезе в кабината на единия апарат и си припомни значението на всеки един от многото индикатори на пулта. Когато се увери, че ще може да се оправи, той включи двигателя и натисна бутона, който задействаше механизъма за отваряне на купола. Капакът се плъзна на една страна и над главата му се показа облачното небе.
Летателният апарат се отлепи от пода и се насочи към отвора. Кикаха смяташе да се върне по въздух на платото Васкец и оттам да се прехвърли в света на Манату Ворцион. Беше абсолютно сигурен, че всички врати в този дом са опасни и никога не би посмял да използва коя да е от тях. Започваше да се притеснява, че Червения Орк се е досетил за идването му тук. Беше наистина удивително как тоанът не бе сложил взривно устройство, което да вдигне всичко във въздуха, когато влезе неканен гост.
Кракът му натисна педала за ускоряване. Апаратът се стрелна напред и тялото му се залепи за облегалката. Би трябвало да излети малко по-предпазливо, но чувството за опасност го караше да бърза.
Тази бързина го погуби. От друга страна може би тя нямаше никакво значение.
Във всеки случай когато видя потрепващата светлинна завеса, простираща се почти веднага зад отвора, вече беше много късно да спре.
— Хванах се! — изви той.
Апаратът мина през завесата, която всъщност бе телепортираща врата, програмирана да се включи при приближаване до нея.
16
Още докато минаваше през завесата, той натисна едновременно двата бутона, за да стреля с мощните бластери, монтирани от двете страни на носа. Който и да го очакваше от другата страна, щеше да бъде изпарен. Металът щеше да се разтопи, а плътта щеше да стане на атоми.
Оказа се, че не е точно така. Бластерите отказаха да изстрелят унищожителните лъчи, за които почти нямаше преграда.
Трябваше да ги провери преди да излети. Червения Орк явно ги бе деактивирал.
Макар и бесен на себе си, че не се бе сетил за една толкова елементарна проверка, той успя да реагира навреме и да намали скоростта на летателния апарат, преди да се е забил в отсрещната стена на огромния хангар, в който се бе телепортирал. Вдигна крак от педала за ускоряване и едновременно завъртя до отказ в посока на обратен ход дискът за регулиране на подаваната мощност. Тялото му се люшна напред и само по някакво чудо не заби гърди в кормилото. Носът на кораба застрашително се приближаваше към стената, но в този миг движението спря.
Кикаха изтегли назад капака на кабината и погледна отстрани. На около петдесет стъпки под него се намираше подът на хангара. В дъното на грамадното помещение имаше близо четиридесет летателни апарата с най-различни форми и размери. В предната част една дузина мъже бяха насочили лъчемети към него. Едва сега забеляза, че онова, което бе възприел като стена, всъщност беше горната част на голяма преградна врата.
В същия миг от една по-малка врата в близост до голямата излезе Червения Орк. Той спря доста зад въоръжените мъже и вдигна поглед. Макар да изглеждаше малък от това разстояние, гласът му прозвуча изненадващо високо.