— Последната ти молба мога да удовлетворя, макар и не напълно. Няма да ти кажа едно от нещата, които съм ти подготвил. Но ти ще можеш да ме наблюдаваш да го правя. — Тоанът стана и извика: — Анана! — Обърна се към Кикаха и обясни: — Отсега нататък ти ще можеш да виждаш и чуваш всичко, което става в тази стая. Но предаването от твоята стая ще бъде спряно.
Минута по-късно на екрана се появи Анана, гола като Червения Орк. Тя се отпусна в прегръдките му и страстно го целуна. А после той я поведе към леглото.
— Не! Не! — изкрещя Кикаха и удари екрана с юмрук. Ръката го заболя, но той не й обърна внимание. Вдигна стола и с все сила го стовари няколко пъти върху образа. Нито столът, нито стената пострадаха. Той разгъна одеялата, обви го около главата си и запуши уши с малките си пръсти. Но едва го бе направил и звукът се усили, така че чуваше всичко.
Отново изкрещя, за да заглуши предавания звук, но не след дълго гърлото му прегракна. Измина много време преди да настъпи благословена тишина. Той изпълзя изпод завивките и погледна към екрана. Образът също беше изчезнал. Кикаха изпусна въздишка на облекчение. Но мозъкът му безмилостно продължаваше да прожектира върху екрана на съзнанието видяното и чутото.
Изведнъж стената просветна, трепна и пак се превърна в картина. Беше запис. Червения Орк вероятно смяташе да повтаря тази и бъдещите сцени докато Кикаха не подивееше или не престанеше да обръща внимание на онова, което става край него.
Той скръцна със зъби, вдигна стола си, постави го с лице към стената и насилвайки се да не реагира по никакъв начин загледа записът. Не знаеше дали притежава способността да се концентрира до такава степен, че да използва психотехниките, които бе овладял преди време. Още докато бе живял при хроваките — известни още и като хората-мечки от нивото Америндия от планетата на многото нива, — той бе имал възможността да се запознае с една проста психологическа процедура, демонстрирана му от шамана. Много години бяха минали оттогава. Въпреки това той не бе забравил наученото, така както човек не може да забрави да плува.
Проблемът бе, че се нуждаеше от максимална концентрация. Точно това бе трудно да се постигне. Опита седем пъти и нито веднъж не успя. Тогава фокусира вниманието си върху филма и остана в това състояние часове наред. Ако Червения Орк го наблюдаваше — който без съмнение нямаше да се лиши от такова удоволствие — той вероятно се бе озадачил от реакцията на пленника си.
Непрестанното повторение на този филм причини на Кикаха страдания, несравними с нищо изживяно от него до сега. По бузите му се стичаха сълзи, в гърдите му сякаш бе издълбана дупка, в която наливаха разтопено олово. Но той не се предаваше. И след време болката отслабна. След още време нескончаемото повторение на все едно и също дори започна да му досажда. Беше си наложил да гледа обективно на филма като на порно-произведение, изиграно от непознати. Наказанието беше затъпяващото повторение, а не онова, което гледаше.
Вече можеше да приложи специалната психотехника. Този път успя! Екранът изведнъж изчезна от погледа му. Макар да продължаваше да бъде пред очите му и нищо да не пречеше да го вижда и чува, той нито го виждаше, нито го чуваше. Беше се изключил от обкръжаващата го среда.
„О, Абсакосав, колко съм ти благодарен!“, помисли той за стария шаман. „Дължа ти толкова много“. Но той никога нямаше да може да се отблагодари на Абсакосав. Цялото племе на хроваките беше изтребено до крак от враговете на Кикаха. О, той бе ликвидирал убийците до един, но това не можеше да върне нито един хровак към живота.
Изминаха три дни. Екранът оставаше все така невидим. На сутринта на четвъртия ден отново се появи. Този път сцената се разиграваше в друга спалня, но със същите главни герои. Беше очевидно, че Анана е силно влюбена в Червения Орк. Но тя си беше страстна натура, а и за нея нямаше никаква причина да мрази Повелителя. Освен това не можеше да знае, че онова, което правят се излъчва за другиго.
Или излъчената картина бе нова, или Червения Орк се бе досетил защо филмът не прави впечатление на Кикаха. Във всеки случаи сега той се опитваше да пробие бариерата на Кикаха по повече от един начин. Кикаха отново отдели часове на непрекъснато съзерцаване на филма, докато му доскуча. После прибягна до техниката на Абсакосав. Когато стана от стола, пред него имаше само гола стена. И все пак от време на време откъслечни кадри пробиваха през психическата бариера, която се бе опитал да издигне. Изглежда се бе уморил, защото изключването на съзнанието вече не работеше така добре, както преди.
На петия ден, точно по време на редовните сутрешни упражнения, той чу гласа на тоана. Обърна се. Екранът пак бе оживял. Но този път не показваше картините, от които едва не бе полудял. Запълваха го главата и раменете на Червения Орк. Това обърка Кикаха за няколко секунди преди да успее да се ориентира какво се бе случило. Той се бе програмирал да игнорира само записите, но възприемаше всичко останало по нормалния начин.