Не му допадаше да оставя тоани зад гърба си, но трябваше той да води. Иначе щяха да си създадат впечатлението, че е страхливец. Каза на Кумас да се държи редом с него, защото не бе сигурен дали той ще знае какво да направи по време на схватка, ако някой не му даде конкретна заповед.
Пет минути по-късно те рязко намалиха ход и спряха. Входът за пещерата също беше блокиран. Но в стената, непосредствено от мястото, където тунелът влизаше в пещерата, бе издълбана дупка. Тя водеше под прав ъгъл спрямо посоката, в която досега се бяха движили. На допреди малко празната стена на тунела отново се бяха появили символите.
— Напред и навътре — въздъхна Кикаха. — Отваряйте си очите на четири и не сваляйте пръст от бутона на лъчемета. И все пак бъдете сигурни по какво стреляте.
— Ако това е дело на баща ни — каза обезсърчен Кумас, — с нас е свършено.
— Много Повелители са били убедени в същото, залагайки капан, за да ме заловят — отговори Кикаха. — Но ето ме тук жив и здрав. А враговете ми са мъртви като онзи лъв, който се опитал да нападне слона.
— Самохвалкото е като балон — напомни му Уематол. — Бодваш го и той се спуква.
— Този мъж не случайно е наречен Убиеца на Повелители — сряза го Ашателон. — И още по-малко случайно е това, че пак той е спечелил войната срещу Звънарите. Така че защо не ни спестиш сарказма си?
— Няма нищо по-разчувстващо от братската любов — намеси се Кикаха. — Вие, тоаните, ме карате да ми се повдига. Мислите се за богове, а едва сте изпълзели от яслите. И си бършете задниците по абсолютно същия начин, по който го прави и най-презрения леблабий, макар дори и това да не ви се отдава особено добре. Отсега нататък, не искам да чувам препирни! Това е заповед! Концентрирайте се единствено върху мисията! Защото, заклевам се, че ще ви върна при гледачките да ви избършат носовете!
Известно време никой не продума. Летателните апарати ги пренесоха на около една миля преди да се изправят пред поредната блокираща пътя им каменна стена. Но тази не беше заварена за стените на тунела. Имаше видима пролука. Но дори и така, те нищо не можеха да направят.
Символите или бяха спрели или някак успяваха да проникват през изпречилата се на пътя им преграда.
Кикаха отново измери дебелината й. Погледна индикацията и обяви:
— Този път само десет стъпки. И след това празно пространство.
— Ще се връщаме ли? — попита Кумас.
— И да бродим докато свършим храната? — контрира го Уематол.
— Може би следва да използваме бластерите, за да си пробием път тук? — предложи Ашателон. — Но това почти ще изчерпи запасите ни от енергия. Имаме ли някакъв избор?
— Ще си пробием път — взе решение Кикаха.
Започнаха да се редуват на бластера. Под напора на изпепеляващия лъч скалата бързо започна да се топи и лавата потече по пода на тунела. Изстъргването й оттам не беше леко, а малките лопатки, с които разполагаха, правеха това още по-бавно, отколкото би могло да стане. Потни, внимаващи да не попаднат под лъчите на бластерите, те успаха да изхвърлят застиващата на входа на тунела каменна маса. Когато батерията на единия бластер се изтощи наполовина, те докараха другия летателен апарат. Но само минута по-късно в скалата се образува бързо разширяваща се дупка.
Кикаха нареди на Ашателон да изключи бластера.
— Това е колело — извика Кумас.
— Кажи ни нещо, което не знаем, глупако — скастри ги Уематол.
Изтеглиха назад летателните апарати, държейки ги обърнати към отвора, и изчакаха. Пилотите не сваляха пръсти от бутоните за стрелба.
— Бъдете готови — предупреди ги Кикаха. — Не не бързайте да стреляте безразборно.
— Мислиш ли, че някой друг освен Червения Орк би затворил тунела? — поинтересува се Уематол.
— Не знам. Може да го е направил и Хрууз, макар да не мога да се сетя по каква причина. И все пак най-добре ще е, ако се откажем да предполагаме.
Огромното колело, което изцяло бе блокирало тунела, се бе преместило под тежестта си в една ниша на стената. Зад него се виждаше пещера.
По нареждане на Кикаха Кумас свали очилата. Трябваше да провери дали могат да виждат без тях.
— Пещерата е осветена — извика той веднага.
Сега и другите свалиха очилата. Сиянието пред тях беше доста по-силно от онова, което светещите клумби биха могли да обезпечат. Нямаше сенки, защото не се виждаше никакъв светлинен източник. Това означаваше, че осветлението използва тоанска технология. Може би.
Сега вече можаха да видят колко грамадна бе пещерата. Хладен въздух обгръщаше телата им. Кикаха свали кислородната си маска и дълбоко вдъхна, за да го провери. Въздухът беше възхитително пресен, но той нареди: