Червения Орк го гледаше яростно. Той много добре разбираше смисъла на условията, които Кикаха изброяваше.
А междувременно Кикаха завърши:
— Зейзел не ми каза защо държи на това. Сигурно имаше някакви основания, но така и не ги сподели с мен. Но аз съм убеден, че е за добро. Мъртвите знаят всичко.
Дингстет не проговори няколко минути. Очите му го гледаха без да помръдват като статуя. Единствената разлика бе, че примигваха. То не помръдна нито на косъм, както би направило всяко живо същество. Затворниците, отново с изключение на Кумас, не сваляха поглед от него.
— Дали ще се хване? — прошепна Кикаха на себе си.
Измислицата му не би имала никакъв ефект спрямо всеки тоан и повечето земляни. Но създанието пред него не беше нито мъж, нито жена, то дори не беше човек и досега не бе имало никакво вземане-даване с Homo Sapiens — върха на еволюцията, когато ставаше дума за извъртане на истината.
Накрая Дингстет каза:
— Щом Зейзел нарежда, ще бъде сторено. Как бих искал да мога да сънувам, за да се обръща директно към мен!
За миг, но наистина само за миг, Кикаха го съжали. Може би в него имаше повече човешки неща, отколкото им бе разкрил досега. А може би то просто искаше да бъде по-близко до хората.
Щяха да бъдат освободени след час и щяха да бъдат прехвърлени в пещерата, където бяха останали летателните им апарати. Но за изпълнение на инструкциите на Зейзел трябваше повече време, отколкото Кикаха бе предполагал. И както често ставаше в живота, случи се непредвидимото. Хрууз бе първият, който трябваше да бъде прехвърлен на мястото, където го Дингстет беше оставил летателните апарати. След него идваше ред на Кумас, после на Червения Орк. Кикаха бе пожелал този ред на телепортиране, за да не стане така, че Червения Орк първи да попадне в склада. Трудно можеше да се предвиди какво точно би направил изобретателният мръсник, ако останеше макар и за миг сам или трябваше да се справя само с двойниците си. Но Хрууз беше достатъчно силен, за да се погрижи да не настъпят изненади.
Хрингдизецът изчезна от клетката си. Дингстет имаше проблеми да уговори Кумас да се подчини на заповедите му. Кумас лежеше върху одеялата, както обикновено обърнат с гръб към него. Накрая Дингстет каза:
— Мога да те накарам да направиш онова, което искам от теб. Но това означава да ти причиня силна болка.
Половин минута Кумас не реагира по никакъв начин. После стана все със същото лишено от изражение лице и с безжизнен поглед в очите. Дотътри се до центъра на клетката и стъпи в кръга. Дингстет насочи единия край на малкия уред в ръката си към кръга и натисна бутона. Сигналът вече бе задействал процеса, но трябваше да минат пет секунди, за да се активира вратата.
Кумас сигурно внимателно ги беше броил. Миг преди да изчезне, той помръдна встрани и стъпи с крак извън кръга.
И след това изчезна. Кракът, от който бликаше кръв, остана да стърчи в клетката. След малко падна.
— Самоуби се! — изрева Червения Орк.
Останалите мълчаха потресени. Сигурно и Дингстет бе изпитал някакъв шок, но това не му пролича. Просто попита:
— Защо ли постъпи така?
— Нали ти казах — отговори му Кикаха. — Клетият нещастник беше побъркан.
— Не разбирам тази нестабилност, изкривената сложност и честите откази при човешките същества.
— И ние не ги разбираме — прошепна Кикаха.
Дингстет отложи почистването за след заминаването на „гостите“. А може би изобщо нямаше да се занимава с това. Прехвърли и останалите в пещерата с личните им вещи, но направи това през различен кръг от този, който бе смятал първоначално да използва. Когато излезе от кръга, Кикаха видя тялото на тоана в друг, съседен на неговия кръг. Хвърли му един поглед и започна да се приготвя за път. Не му отне много време. Когато всички седяха на седалките, Дингстет произнесе кодовата дума и отвори изхода за пещерата. Част от стената се плъзна странично в скалата и те излетяха в тунела. Дингстет вече им бе дал указания как да стигнат до вратата, използвана от Червения Орк за идване в Пещерния свят. Червения Орк летеше зад двойниците си, а Хрууз и Кикаха зад него.
Двайсет минути по-късно бяха стигнали до вратата. Кикаха слезе от апарата и извади от раницата си лента за завързване. Преди Червения Орк да успее да реагира, двойниците му и Хрууз го бяха сграбчили. Ако трябваше да се справя само с Ашателон и Уематол, той сигурно би им се измъкнал, но Хрууз беше нечовешки силен. Подчинявайки се на съвета на Кикаха, подшушнат му на ухо докато още бяха в склада, той изви ръцете на Повелителя на гърба му, а двойниците го хванаха за краката. Дингстет, който без съмнение ги наблюдаваше през системите на планетарния мозък, сигурно се питаше какво ли означава всичко това. Кикаха ловко пристегна китките на Орк на гърба му.