— Разбира се — изгледа ме дръзко той. — Цената бе платена, а брачният съюз — осветен.
— Цена? — погледнах към Гизела. — Колко са ти платили?
— Ние платихме на тях. Дадохме им хиляда шилинга и ръката на свети Осуалд.
— Ръката на свети Осуалд? — едва не се изсмях.
— Абат Едред я намери — поясни сухо тя.
— Най-вероятно я е изровил от сиромашкото гробище — предположих.
— Всичко бе сторено според мирските и църковните закони — настръхна брат Джанбърт. — Бракът е валиден.
Имаше нещо в тясното му, надменно лице, което ме дразнеше, затова се пресегнах и го улових за косата около остриганото теме. Той опита да се съпротивлява, но беше твърде слаб. Дръпнах главата му напред и надолу и я пресрещнах с набедреника над дясното си коляно. Сетне го изправих и попитах:
— Омъжена ли е?
— Да — каза той с удебелен от кръвта в устата му глас.
Повторих движението и този път усетих как зъбите му се чупят.
— Омъжена ли е? — Отговор не последва и аз потретих, като този път носът му изпращя в бронираното ми коляно. — Зададох ти въпрос.
— Омъжена е — настоя Джанбърт. Целият се тресеше от болка и безсилен гняв, а духовниците наоколо протестираха, но аз бях изгубен в сляпата си ярост. Той бе послушната маша на моя чичо, договорил с Гутред изпращането ми в робство. Заради неговите козни едва не бях загинал в мъки и унижения, прикован зад веслата на Свери. Споменът за тях забули съзнанието ми в алена мъгла и аз отново придърпах главата на монаха, но този път не го ударих, а извадих своя къс меч, Жилещата оса, и му прерязах гърлото. С едно движение. Докато острието напускаше ножницата, за миг зърнах разширените му, невярващи очи и — да си призная — сам наполовина не вярвах какво върша. Но все пак го извърших. Наточената стомана опря в сухожилията и хрущялите, мина през тях и кръвта пръсна по ризницата ми. Джанбърт се срина на пода, като приритваше и пускаше мехури. Останалите духовници запищяха като жени. Бяха достатъчно ужасени и докато обезобразявах лицето на Джанбърт, но никой не бе очаквал да стигна чак дотук. Дори аз самият останах изненадан докъде ме е тласнал гневът, но не изпитвах съжаление, нито разглеждах постъпката си като убийство, а като сладко и заслужено отмъщение. Всеки напън зад веслото, всеки удар, получен от хората на Свери, бяха вкарани в него. Отместих взор от агонизиращия Джанбърт към вечния му спътник, брат Айда.
— Омъжена ли е тази жена? — попитах.
— Според църковния закон… — започна онзи, но после спря, загледа острието на Жилещата оса и заекна: — Не е омъжена, докато бракът не е консумиран.
— Ти смяташ ли се за омъжена? — попитах Гизела.
— Ни най-малко.
Наведох се и избърсах оръжието в полите на расото на Джанбърт. Той вече лежеше неподвижен, със застинали в изненада очи. Един от свещениците събра кураж и коленичи да се помоли над него, но останалите стояха като овче стадо, подплашено от вълк. Беока отваряше и затваряше уста, без да произнесе нито звук. Прибрах Жилещата оса, взех Змийския дъх от Гизела и заедно се упътихме към брат й. Гутред се бе вторачил в трупа на монаха и в кръвта, оплискала пода и роклята на сестра му. Вероятно реши, че се каня да сторя същото и с него, защото преглътна конвулсивно, но аз спрях и посочих към Рагнар.
— Това е ърл Рагнар — казах — и той е дошъл да се бие за теб. Не че заслужаваш помощта му. Ако зависеше от мен, щях да те окова и да те пратя пак да чистиш нощното гърне на крал Еохайд.
— Говориш с богопомазания! — изпротестира отец Хротуерд. — Покажи уважение!
— Впрочем и теб никога не съм те харесвал — вдигнах към него Жилещата оса.
Беока, ужасен от поведението ми, ме избута встрани и се поклони пред Гутред. Беше пребледнял като восък след убийството на монаха, но дори и то не можеше да го отвлече от славната задача да бъде уесекски посланик.
— Нося поздрави от Алфред, краля на Уесекс…
— По-късно, отче — прекъснах го аз.
— Нося християнски поздрави — настоя упорито той, но сетне изписка, защото го дръпнах назад. Някои от духовниците си закриха очите с ръце, явно смятайки, че ще заколя и него.
— По-късно, ти казах — пуснах го и се обърнах към Гутред. — Е, какво ще правиш сега?
— Да правя? — примигна той.
— Да, обсадата вече я няма, така че си свободен. Какви са плановете ти?
— Нашите планове са да те накажем! — обади се вместо него Хротуерд и като ме посочи с пръст, взе да бълва необуздани заплахи, че съм грешник, езичник, убиец на член от светото братство и че Гутред няма да избегне Божието възмездие, ако ме остави да си тръгна безнаказано. Кралица Осбурх се взираше ужасено в обезумелия, разчорлен монах, който пръскаше слюнки и не спираше да крещи: