— Единствената надежда за Халиверфолкланд е съюзът с Елфрик от Бебанбург. Изпратете му невестата и убийте тоя безбожник!
Гизела стоеше до мен и стискаше ръката ми. Аз не казвах нищо.
Абат Едред, който сега изглеждаше също толкова стар и сбръчкан, колкото блажения Кътбърт, се опита да въдвори ред в храма. Вдигна ръце, докато наоколо не настъпи тишина, и благодари на Рагнар за разправата с хората на Кяртан.
— Това, което трябва да направим — обърна се после към Гутред, — е да отнесем светеца на север. В Бебанбург.
— Първо да накажем убиеца! — не мирясваше Хротуерд, сочейки ме с дървено разпятие.
— Нищо не е по-ценно за нас от неговите мощи — игнорира го Едред, — затова трябва да осигурим безопасността им. Предлагам да потеглим още утре сутрин.
Ейдън, икономът на Елфрик, поиска разрешение да говори. След като получи думата, каза, че е дошъл да вземе булката на господаря си с добра воля и на собствен риск. Че моето държание е било обидно, но е склонен да го забрави, ако Гутред осигури пристигането на Гизела и свети Кътбърт в Бебанбург.
Гутред се двоумеше.
— Ако тръгнем натам, Кяртан ще ни попречи — каза.
Едред обаче бе подготвен за възражението.
— Не и ако ърл Рагнар ни придружи, господарю. Църквата ще му се отплати подобаващо за услугата.
— Но кой от нас ще спи спокойно — размахваше дървения си кръст Хротуерд, — ако този кръвник бъде оставен между живите? Смърт! Смърт! Брат Джанбърт е мъченик!
Неколцина духовници се присъединиха към призивите, но Гутред успя да ги усмири, припомняйки си за посланичеството на отец Беока. Той настоя за тишина и му даде думата. Бедният Беока. Толкова дни бе репетирал словото си, шлифовал фразите, изричал ги на глас, променял ги, искал и отхвърлял съвети и препоръки. Сега започна с официален поздрав от Алфред, но Гутред надали го чу, защото бе зает да наблюдава мен и Гизела, а Хротуерд междувременно съскаше злословия в ухото му. Беока храбро продължи с хвалебствия по адрес на Гутред и кралица Осбурх, като ги наричаше божествена светлина на Севера и в общи линии отегчаваше всички присъстващи. Някои от войниците на Гутред го взеха на подбив, като се правеха на куци и кривогледи, докато Стеапа, уморен от безсърдечната им гавра, не отиде зад отчето и не постави ръка върху дръжката на меча си. Стеапа бе кротък по душа, но имаше страховит вид. Освен исполинския ръст кожата му бе изпъната върху черепа така, че го правеше неспособен на други изражения освен на свирепа омраза или вълчи глад. Той огледа помещението, очаквайки някой да продължи с подигравките, но желаещи нямаше.
Беока, естествено, остана убеден, че собственото му красноречие ги е накарало да притихнат. Той приключи с нисък поклон пред Гутред, преди да поднесе подаръците. Те включваха книга, която Алфред твърдеше, че сам е превел от латински на английски. Според Беока бе пълна с християнски наставления, така че може и да е истина. Тежкият том имаше твърда подвързия, отрупана със скъпоценни камъни. Гутред го повъртя в ръце, докато се сети как да отвори закопчалката, сетне разгърна една от страниците, държейки я на обратно, и заяви, че това е най-ценният дар, който някога е получавал. Каза същото и за втория предмет — франкски меч със сребърна дръжка, украсена с топка от прозрачен кристал. Но третият бе положително най-впечатляващ — реликварий от чисто злато, инкрустиран с пурпурни гранати, в който лежаха косми от брадата на свети Августин от Контварабург. Дори абат Едред, пазителят на най-тачените мощи в Нортумбрия, се приведе благоговейно да докосне сияещия метал.
— В тези дарове е заложено послание — рече Беока.
— Давай по-накратко — измърморих аз, а Гизела ме стисна за ръката.
— С нетърпение очаквам да го чуя — отговори любезно Гутред.
— Книгата символизира познанието — поде отецът, — защото без познание едно кралство е куха черупка на варварството и невежеството. Мечът е оръжието, с което пазим това познание, защитаваме Божия ред на земята, а кристалът на дръжката е вътрешното око, позволяващо ни да прозрем волята на Спасителя. Космите от брадата на свети Августин са, за да ни напомнят, че без нашия Господ сме нищо, а без светата църква — обикновена плява, носена от вятъра. Алфред от Уесекс ти желае дълъг и мъдър живот, богоугодно управление и мир в кралството.