На свещениците не им се понрави, че ще остана безнаказан, а брожението им нарасна още щом кралят ги заряза и ме покани да го придружа до малката къща, която му служеше за квартира. Гизела също дойде с нас и застана край огнището, в което гореше малък огън. Следобедът бе хладен — първият студ, предизвестяващ настъпването на зимата. Щом останахме сами, Гутред ме погледна и се усмихна смутено.
— Съжалявам — рече с прегракнал глас.
— Ти си копеле — отвърнах.
— Виж, Утред…
— Задник. Миризлива фъшкия от невестулка.
— Все пак съм крал — опита да съхрани останките от достойнството си той.
— Значи си фъшкия от кралска невестулка. Задник, седнал на трон.
Гутред не намери какво да отговори, затова се отпусна върху единствения стол в стаята и сви рамене.
— И все пак постъпката ти бе правилна.
— Така ли? — просветна лицето му.
— Да. Макар че не сработи. Ти ме пожертва, за да си спечелиш подкрепата на Елфрик. С неговите войски трябваше да смачкаш Кяртан като гнида, но той още е в замъка си. В същото време Елфрик се величае за господар на Берниция, а ти се разправяш с бунтуващи се датчани. Затова ли трябваше две години да опъвам гръб зад веслата? — Той мълчеше. Разкопчах колана с меча, сетне изхлузих тежката ризница през главата си и я оставих да падне на пода. Пред озадачения му поглед съблякох и туниката и му показах белега на лявото си рамо, изрязан от ножа на Хака.
— Знаеш ли какво е това?
Гутред поклати глава.
— Робско клеймо. Ти нямаш такова, нали?
— Нямам.
— Значи аз съм го понесъл вместо теб. За да можеш да властваш над тези земи. Но от крал ти се превърна в жалък беглец, водещ се по ума на свещеници. Още навремето ти казвах да убиеш Ивар.
— Трябваше да те послушам — призна той.
— И как можа да позволиш на онова рошаво кречетало Хротуерд да наложи църковен десятък на датчаните?
— Той каза, че лично свети Кътбърт се явил и му го заръчал.
— Този светия май е доста разговорлив като за мъртвец. Защо не си набиеш в главата, че ти управляваш тук, а не свети Кътбърт?
— Християнската магия винаги досега ми е помагала — опита да се оправдае Гутред.
— Нима? — възразих подигравателно. — Защо тогава Кяртан и Ивар са живи, а ти се разправяш с разбунтували се датчани? Забрави за християнската магия. Сега имаш мен и ърл Рагнар. По-добър от него няма да намериш в цялото кралство, затова го пази като зеницата на очите си.
— Ще го пазя, обещавам. И теб също.
— Как иначе, нали ще ти ставам зет.
Той кимна и с изнурена усмивка посочи към Гизела.
— Тя все казваше, че ще се върнеш.
— А ти ме смяташе за мъртъв?
— Надявах се да си жив. — Гутред се изправи и пристъпи към мен. — Ще повярваш ли, ако ти кажа, че ми липсваше?
— Разбира се, защото и ти липсваше на мен.
— Наистина? — прокрадна се надежда в гласа му.
— Да — отвърнах и колкото и да е странно, не лъжех. Бях очаквал, че срещата с него ще ме изпълни с омраза, но той ми беше все така симпатичен. Прегърнахме се, а после Гутред си взе шлема и тръгна към вратата, която представляваше парче плат, окачено на гвоздеи.
— Е, разполагайте се — подхвърли на излизане към мен и Гизела. — Къщата е ваша за през нощта.
Дори и сега, след толкова години, видя ли момиче, което да ми напомня за Гизела, в гърлото ми се надига буца. Момиче с грациозна и уверена стъпка, с тънка талия, дълга черна коса и предизвикателно вирната брадичка. Всеки път ми се струва, че отново виждам нея и понеже съм станал мекушав стар глупак, очите ми се насълзяват.
— Да знаеш, че вече съм женен — признах й онази вечер.
— Така ли? — учуди се Гизела.
— Казва се Милдрит — продължих — и навремето я взех, защото Алфред ми нареди. Но тя ме мрази и отиде в манастир.
— Май всичките ти жени стават монахини — Милдрит, Хилд, а сега и аз.
— Вярно — усмихнах се. — Не ми беше хрумвало досега.
— Всъщност Хилд ме посъветва да постъпя в манастир, ако някога се почувствам заплашена. Затова и го направих, щом разбрах, че Кяртан ме иска за снаха.
— Гутред никога нямаше да те даде за жена на Свен — уверих я аз.
— Напротив, обмисляше го. Трябваха му пари и подкрепа, а нямаше какво друго да предложи освен мен.