И все пак Кяртан бе още жив, обкръжен от трийсет от своите последователи. Те знаеха, че са обречени, и бяха готови да умрат достойно. Но тогава Рагнар ги доближи и посочи Кяртан с меча си. Онзи кимна и излезе напред. Кучетата ядяха вътрешностите на сина му, а Тира танцуваше в кръвта на Свен и тананикаше тържествуваща песен.
— Аз убих баща ти — рече презрително Кяртан, — а сега ще убия и теб.
Рагнар не отвърна нищо. Те стояха на пет-шест крачки разстояние, оглеждайки се един друг.
— Сестра ти беше добра курва, преди да се побърка — продължи Кяртан, а после направи внезапно атакуващо движение. Рагнар се дръпна, оставяйки го да мине покрай него. Кяртан предвиди хода и замахна ниско с меча да посече глезените му, но Рагнар вече бе отскочил встрани. Двамата отново се оказаха в изходна позиция.
— И след като се побърка, пак беше добра — каза Кяртан, — но трябваше да я връзваме, за да не се съпротивлява. Така става по-лесно, нали се сещаш.
Рагнар се впусна напред. Двата щита се сблъскаха с трясък, а Кяртан парира насоченото към корема му острие. Противниците пъшкаха, наблягайки с всички сили, а после Рагнар се дръпна, усвоил урока, че пред него стои умел и силен враг.
— Но вече не е добра курва — не млъкваше Кяртан. — Твърде мръсна и похабена е. Дори просяците не искат да спят с нея. Сериозно говоря. Миналата седмица я давах на един, а онзи отказа да я опъне, защото го било гнус. — Без намек за предупреждение, той атакува отново. В удара му нямаше особена ловкост, а само груба сила и бързина. Рагнар го избегна с труд, като остави щита си да поеме пораженията. Аз се уплаших за него и направих крачка напред, но Стеапа ме удържа.
— Това е негов бой.
— Убих баща ти — замахна Кяртан, отцепвайки трески от щита на Рагнар, — изгорих майка ти и обезчестих сестра ти. А сега ще пикая и върху твоето изкормено тяло. — Ударите валяха един подир друг, а Рагнар отстъпваше. Поредното ниско замахване, насочено към глезените му, улучи целта и той се олюля. Ръката му, осакатена след битката при Етандун, неволно отпусна щита и Кяртан се възползва, за да го притисне надолу със своя. Рагнар, който от самото начало не бе отворил уста, внезапно изкрещя. За миг реших, че това е вопъл на обречена жертва, но всъщност бе вик на ярост. Той се хвърли под щита на Кяртан, изблъсквайки по-едрия мъж с тежестта си, а после пъргаво отскочи встрани. Мислех, че ударът е поразил глезена му, но Рагнар носеше железни пластини в ботушите си. Една от тях, макар и почти прерязана надве, го бе предпазила и кракът му бе само натъртен. Сега той сякаш се пробуди от сън, изпълнен с ярост и енергия. Започна да танцува около противника, а в това е цялата същина на дуела — да не спираш да се движиш. Скоростта му можеше да се мери с тази на Финан и Кяртан, който вече смяташе битката за спечелена, изведнъж се озова в окаяно положение. Изчерпаните му сили не позволяваха повече атаки, а едва стигаха колкото да се отбранява. Рагнар прилагаше целия си арсенал — сечащи и пронизващи удари, блъскания с щита, лъжливи маневри. В един момент мечът му, наречен Сърцеразбивача, се стовари върху шлема на противника. Не мина през него, но го вдлъбна, а Кяртан тръсна глава, за да се окопити. Следващите удари разсякоха желязото, обрамчващо щита му, и пробиха отвор в липовите му дъски. Той отстъпи замаяно, а Рагнар нададе ужасяващ, пронизителен вик, от който кучетата, наобиколили Тира, заквичаха.
Над двеста души наблюдаваха двубоя и всички знаеха какво ще последва. Рагнар бе обзет от безумната ярост на битката, а когато тя обземе един датчанин, трудно нещо може да му устои. Кяртан се съпротивляваше достойно, но накрая бе изтласкан назад, препъна се в трупа на едно псе и падна по гръб. Рагнар с лекота избягна трескавия му опит да се предпази с меча и с всички сили стовари Сърцеразбивача отгоре му. Ударът го улучи в рамото, мина през ризницата и пресече сухожилията на ръката. Кяртан се помъчи да стане, но Рагнар го ритна в лицето, а после стъпи с пета върху гърлото му. Остави своя щит да се свлече на земята и се наведе над давещия се противник. Взе оръжието от обездвижената му ръка и го захвърли настрани в калта.
Смъртта на Кяртан бе бавна, но той не изпищя нито веднъж. Отначало опита да се съпротивлява, да се предпази с щита, докато кръвта му изтичаше от все нови и нови рани. Едва преди да умре, отвори уста с молба да му дадат меча, за да отиде във Валхала с чест.